Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Доцент от ЮЗУ: Не е редно да липсва външно оценяване по обществени и природни науки

08 август 2016, 13:20 часа • 6709 прочитания

Доц. д-р Иван Дреновски, преподавател по география в ЮЗУ „Неофит Рилски“, член на УС на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти, заявява в свое становище, че намаляването на броя изпити от Националното външно оценяване след VII клас ще нанесе сериозни щети на българското образование.

"Като университетски преподавател по география, която е едновременно и природна и обществена наука, считам че предложението за отпадане на националното външно оценяване (НВО) по природни и обществени науки след VII клас е неудачно", заявява доц. д-р Дреновски.

Публикуваме позицията му без редакторска намеса:

"Не е редно при завършване на основната степен на образование да липсва национално външно оценяване както по обществени, така и по природни науки. Чл.6, ал.1, т.3 от проекта за наредба гласи че оценяването се извършва „при завършване на степен на образование“. НВО следва да констатира постигнатото образователно равнище по съответната група учебни предмети, да диагностицира пропуските и проблемите в усвояването на знанията и да осъществи мониторинг върху ефективността на нововъведените учебни програми, с което да се използва като основа за коригиращи управленски действия. Ако липсва съответното НВО няма да има възможност за изпълнение на диагностичните, мониторинговите и прогностичните функции на оценяването по горепосочените учебни предмети.

Отпадането на НВО по природни и обществени науки след VII клас ще е отстъпление от традициите на общообразователния характер на българското училище, който се гарантира от ЗПУО най-пълноценно именно в основната степен на образование. Предполага се, че и мотивацията за изучаване на отделните учебни предмети, ако не една и съща, би трябвало най-малкото да бъде съпоставима.

Отпадането на НВО по природни и обществени науки след VII клас ще намали мотивацията на учениците в прогимназиалния етап за изучаване на съответните предмети, в това число и на географията. Ще се затвърди вече установеното с наредбата за учебния план треторазредно положение на предметите от тези групи. Националните външни оценявания по природни и обществени науки след VII клас, не само че не трябва да отпадат, но трябва да се засили тяхното значение, а оттам и мотивацията на учениците за изучаване на предмети, различни от БЕЛ и математика. Нормативно би следвало да се уреди въпросът за включване на оценки от НВО по природни или обществени науки като балообразуващи за прием след VII клас в гимназиите според профила им. Както и досега в предлагания вариант се използва само частично селективната функция на оценяването, на единственото възможно място в системата на училищното образование, където тя реално може да бъде приложена – на прехода от основно към средно образование.

Несериозно е да се мисли, че предоставената на директорите възможност за избирателно провеждане на външни оценявания по един или друг предмет през различни учебни години може да замени системния характер на НВО и то точно след VII клас. Този елемент ще внесе екзотичност във външните оценявания, но ще остане самоцелен и неефективен. Ако се цели икономия на средства в национален мащаб за провеждане на НВО, това показва, че отношението към оценяването е като към излишен разход, а не като към инвестиция за постигане на по-високо качество на образованието.

Отпадането на НВО по обществени науки (география и история) след VII клас е в разрез с формулираната в чл.5, ал.1, т.2 от ЗПУО основна цел на училищното образование за съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност. Освен българският език и литература посочените два предмета имат най-голям принос за нейното постигане.

Също така предлагам да отпадне предвижданото в проекта въвеждане на НВО по предмети различни от БЕЛ, математика и чужди езици след X клас. Аргументите в подкрепа на това предложение са следните:

Няма логика обхватът на НВО след X клас да е толкова широк, по толкова много предмети различни от БЕЛ, математика и чужди езици. Това е оценка на междинен етап и е необяснимо защо тя по-всеобхватна от тази след завършване както на основната, така и на средната степен на образование. Редно е броят на предметите за НВО след X клас да бъде редуциран и да се въведе един задължителен и един избираем, както е при матурите.

Неоправдано е национални външни оценявания по отделните предмети, спадащи към природните и обществените науки да се провеждат само след X клас, в края на първия гимназиален етап когато една значителна част от учениците ще завършат средното си образование или изобщо няма да изучават много от тези предмети във втория гимназиален етап. Това оценяване не би имало никаква мотивационна функция, то ще изпълнява само констатираща функция – да измерва степента на постигане на отделни ключови компетентности по съответните предмети. НВО след X клас в преобладаващата си част ще са неефективни и свързани с излишен разход на средства. Те ще са лишени от смисъл, ако оценките от тях не се вписват в дипломата за средно образование, издавана при приключване на обучението в X клас, а ако се вписват биха довели до проблеми по отношение на успешното завършване на значителна част от учениците.

Ако съществува консенсус по въпроса, че поне веднъж в процеса на обучение следва да има национални външни оценявания по природни и обществени науки и се направи сравнение за системното им значение, функционалността и ефективността им, то ще стане напълно ясно, че мястото им е след VII, а не след X клас".

Припомняме, че в края на миналия месец Министерството на образованието и науката съобщи, че въвежда Национално външно оценяване и в X клас, т.е. след завършването на първата образователна гимназиална степен. То ще влезе в сила за учениците, които през учебната 2019/2020 г. ще бъдат десети клас, т.е. за тези, които сега през септември ще бъдат седми клас.

Това предвижда проектът на Държавния образователен стандарт за оценяване резултатите от обучението на учениците представен от зам.-министърът Диян Стаматов по време на пресконференция в министерството. По думите му вариантите за изпитите за учениците след 10 клас са два- първият е да има задължителни два изпита – по български и четивна грамотност и по математика, а по желание да има още четири изпита – по природни науки, за обществени и граждански компетентности, по чужд език и по дигитални компетентности. Вторият вариант предвижда по желание да са само НВО по чужд език и дигитални знания, а останалите четири да са задължителни.

Зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов коментира, че учениците ще могат да получават сертификати за владеенето на чужд език и дигитални компетентности, които сега са платени и това е допълнителен стимул учениците да положат и тези изпити. Стаматов заяви, че резултатите от националното външно оценяване ще дадат втори шанс на онези ученици, които след седми клас са влезли в обединено училище до десети клас, да продължат своето образование в друго профилирано или професионално училище до дванадесети клас.

По думите на Стаматов Националното външно оценяване, след което се кандидатства след седми клас, вече ще е по два предмета – по български и по математика и чужд език по желание, а не както досега по пет предмета. По думите му в четвърти клас изпитите стават от четири на два – по български и по математика. Новите изпити ще бъдат проведени за първи път за учениците, които ще са седми клас през учебната 2018/2019 година и четвърти през учебната 2019/2020 година.

Още от догодина обаче кандидатстването след седми клас ще се осъществява на базата на точки, а не на числови оценки от изпитите -6, 5, 4, 3, 2, както досега. По думите на Стаматов оценките в свидетелството за завършен седми клас, които участват в балообразуването, също ще бъдат преобразувани в точки по специална скала., като максималния брой точки от балообразуването ще бъде 500. Диян Стаматов заяви, че скалата за преобразуване на годишните оценки от училище е 50 точки за шестица, 39 – за петица, 26 – за четворка, 15 – за тройка. Той коментира, че проектът на стандарта предлага и промени за държавните зрелостни изпити, а задължителен остава изпитът по български език и литература за всички, а вторият изпит е по профилиращия предмет. Според него се увеличава изборът на предметите за профилиращ предмет, като новите са информатика, информационни технологии, предприемачество, музика и изобразително изкуство, а учещите в професионални гимназии пък ще полагат матури по български език и литература и за професионална квалификация. Зам.-министър Стаматов посочи, че в момента се обмисля догодина петокласниците да държат изпит по география, за да се прецени резултатът от реформата.

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес