До 5000 страници задължителна литература трябва да изчетат по-големите ученици през лятната ваканция. Това показва проверка на „Телеграф“.
Библията, „Хамлет“, „Илиада“ са сред книгите, над които ще залягат бъдещите осмокласници веднага след малките матури. Списъкът за тях е от над 4000 страници. В него влизат също „Дон Кихот“ на Сервантес и „Декамерон“ на Бокачо, Черноризец Храбър „За буквите“, „Антигона“ - Софокъл. Списъкът е пълен с книги, чийто обем е над 200 страници. Библията е 1800-2000 страници, в зависимост от шрифта, който използва издателството. Цялата история на Дон Кихот е описана в 300 страници.
По-малките ученици, завършили първи клас, също имат солиден списък. Литературата за тях, която е от около 800-1000 страници, обаче е препоръчителна. „Приказки по телефона“ на Джани Родари“ и „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен са на второ и седмо място в списъка със задължителните за първолаците произведения през лятната ваканция. Първа в списъка е книжката „Приказки“ на Ран Босилек, а на пето място е „Небивалици“ на Доналд Бисет. “Български народни приказки“ на Ангел Каралийчев и „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков е добре да прочетат малчуганите. През лятото те могат да се забавляват също и с „Пипи Дългото чорапче“ и „Хитър Петър“. А Родари, Бисет и Линдгрен са единствените чужди автори, чиито произведения са намерили място в списъците. Патриархът на българската литература Иван Вазов се „появява“ във ваканционното лято на третокласниците и то с разказчето си „Апостолът в премеждие“, пак за тази възрастова група е посочен „Ян Бибиян“ на Елин Пелин, редом с „Меко казано“ на Валери Петров.
Вазовата класика се появява отново при бъдещите седмокласници, които през горещите летни дни задължително трябва да прочетат неговите „Немили-недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“, след което могат да „отпочинат“ с „До Чикаго и назад” и „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. В този списък са още „Неразделни“ на Пенчо П. Славейков, „Заточеници“ на Яворов и „По жицата“ на Йордан Йовков. Произведения на Йовков са предвидени и за бъдещите абитуриенти. Те са задължени да прочетат в последното си училищно лято „Йохан“ и „Въглекопач“ на Смирненски, „Септември“ на Гео Милев и по половин дузина стихотворения на Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Петя Дубарова, Христо Фотев и Димчо Дебелянов.
„Под игото“ е в списъка за четене на бъдещите шестокласници. Романът масово не се чете, казват учители. Първо, заради архаичните думи и второ, самата подготовка на Априлското въстание е доста далечно събитие за децата, а и в часовете по история самото Априлско въстание е засегнато бегло. В романа има много остарели думи, че дори някои родители не могат да ги обяснят на децата. За съвременните ученици действието трябва да се развива бързо, а в „Под игото“ не е така. Именно поради липса на действие поезия не се чете през лятото, пише още Телеграф.
Български автори ще се срещат с учениците по Националната програма "Осигуряване на съвременна образователна среда". В нея ще се включат Мая Бочева и Слави Стоев, с писателите Никола Бенин, Иван Костадинов, Петя Кукудева, Радостина Николова, Здравка Евтимова, Захари Карабашлиев, Никола Райков, Милен Хальов и др. Планирани са 969 събития в училищни и 492 в обществени библиотеки, съобщиха от МОН. За учениците до IV клас са предвидени драматизации и създаване на приказки, на книжки с илюстрации по приказки и др. 96 училища ще получат средства за библиотеки и кътове за четене. Близо 7000 ученици и 451 учители ще получат читателски карти за обществени библиотеки. Целта е да се насърчи четенето и да се повиши грамотността.
