Парламентът прие на първо четене минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност.
"За" поправките в закона за развитието на академичния състав, чиито вносители са ГЕРБ и "Обединените патриоти", днес гласуваха 110 народни представители, девет бяха "против", а 68 се въздържаха.
Текстовете въвеждат критерии по обективни показатели за кандидатите за професори, доценти и главни асистенти, както и за образователно-научна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките". Те повтарят законопроект, който бе приет на първо четене от 43-ия парламент, но не бе обсъждан на второ четене, тъй като бяха свикани предсрочни парламентарни избори.
След закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. университетите сами разписват процедурите и критериите за хабилитиране. Така според опозицията се е стигнало до увеличаване на броя на хабилитираните лица. Според председателя на образователната комисия в парламента Милена Дамянова (ГЕРБ) разликата в числата не е голяма, но промените са важни, за да върнат доверието в системата.
Днес на първо четене се прие кандидатите за професори, доценти и главни асистенти да "събират" определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Оценяващ ще бъде научно жури, което според БСП трябва да се избира на случаен принцип.
На първо четене депутатите одобриха и процедура за проверка за плагиатство, която ще се прави пот научното жури, както и от ръководствата на университетите и академиите. От думите на депутата от "Обединени патриоти" проф. Станислав Станилов се разбра, че между първо и второ четене ще се водят преговори с академичната общност проверката за плагиатство да се прави от постоянно действаща комисия.
