2019 г. ще се окаже изключение от тенденцията, наблюдавана в предходните три години, за подобряване на резултатите от националното външно оценяване в четвърти клас. Четвъртокласниците подобряват оценките си по български език, но ги влошават по останалите три предмета, по които се препитват ежегодно - математика, Човекът и обществото и Човекът и природата. Това показват суровите данни от тазгодишното национално външно оценяване в 4-ти клас, което се проведе в началото на май т.г. по четирите предмета.
Противно на традициите обаче, тази година от просветното министерство не обявиха данните пред медиите с обичайните данни и графики, показващи по-детайлно резултатите, а се отчетоха само с прессъобщение, пише в. "Сега".
В изпитите от националното външно оценяване са се включили над 60 500 ученици от четвърти клас от общо 1796 училища. Сравнението с данните от предходните три години показва, че ако през 2016, 2017 и 2018 г. резултатите по почти всички предмети са се увеличавали с по няколко процента, то през 2019 г. се забелязва спад в резултатите по всички предмети без български език. "Резултатите са показателни за висока степен на постигане на държавните образователни изисквания за учебното съдържание за началния етап на основното образование", е обаче трактовката на МОН. Оттам смятат, че резултатите "са напълно съизмерими с тези от предходните години".
Данните за 2019 г. показват, че най-високи продължават да са резултатите по Човекът и природата - делът на верните (постигнати) отговори на учениците по този предмет е 81.2%. Този процент обаче се влошава с 1.5 процентни пункта спрямо 2018 г. По математика четвъртокласниците също са се представили малко по-зле от м.г. - тук процентът на верните отговори е 75.2%, което е с 1.6 процентни пункта по-ниско от 2018 г. (от МОН наблягат на това, че резултатът е с 4.9 п.п. по-висок от 2017 г.). По Човекът и обществото степента на постижимост е 77.8%, като понижението спрямо предходната година е 4.4 п.п.
Повишение има единствено при резултатите по български език - децата тук са постигнали 77.6% верни отговори, като резултатите им са с 5 процентни пункта по-високи от м.г. и с 6 п.п. по-високи от 2017 г. Тук обаче вероятно причината трябва да се търси в променените критерии за оценяване на МОН. Ако досега е била санкционирана всяка сгрешена дума, измерваща усвояването на дадено правило, сега прагът е вдигнат. "Ако например в диктовката имаме 4 думи с "щ", с които искаме да проверим дали ученикът е усвоил правилото за тази буква, преди за една грешна дума приемахме, че правилото не е усвоено, а тази година решихме да приемаме, че правилото е усвоено, ако над половината думи са верни, т.е. в случая - ако две думи са верни", обясни пред "Сега" държавен експерт Рени Рангелова. По думите й хубавото т.г. е, че почти всички ученици са писали на свободните отговори, които изискват създаване на текст и анализиране на информация. "Т.е. учениците се стараят да пишат и да работят", казва Рангелова. Понижението на резултатите по математика пък според нея се дължи на лекото завишаване на трудността на задачите, предприето тази година.
От краткото прессъобщение на МОН става ясно, че според общия среден резултат от четирите предмета за поредна година най-висока успеваемост имат учениците от Смолян, София-град и Варна. На последните места по три от четирите учебни предмета се подреждат Шумен, Монтана и Сливен, а по БЕЛ - Монтана, Силистра и Сливен. Отговорите на редица въпроси, като например защо на едни места резултатите са по-високи, а на други - ниски, както и какви мерки ще се предприемат за подобряване на положението, липсват. "Данните са неокончателни и още не са обработени. Тепърва предстои анализът им след заключване на системата (т.е. след като всички училища попълнят данните за резултатите на учениците си - бел.ред.), коментираха от МОН.
