Към 10 000 учители у нас, или около 10% от всички, работят на срочни договори, като близо 1/2 от тях са по заместване, съобщи в. "Сега", позовавайки се на данните на МОН.
Все още обаче някои директори прибягват до практиката да освобождават преподаватели в края на учебната година, особено при младите учители, освен за да видят как се справят, и за да спестят средства от заплати и осигуровки през лятото. Не на последно място педагози подозират, че срочните договори се използват и с цел те да бъдат държани в подчинение и за да "кротуват".
Към 1 декември 2021 г. общият брой на педагогическите специалисти, назначени на срочни договори, е 9718 души, сочат данните на МОН. От общо 92 713 педагози това прави около 10 на сто. Това са учители, директори, психолози, логопеди и др. педагогически специалисти, които имат активни трудови договори с училища и детски градини. 41.33%, или 4016, от тези договори са за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Извън заместващите, остават 5702 педагогически специалисти у нас, които работят на срочни договори, или 6.15% от всички, обясняват от МОН.
Оттам припомнят, че срочните договори могат да се сключват на различни основания - за срок не по-дълъг от 3 г., за извършване на конкретна работа, при заместване на работник или служител, който отсъства, при временно заемане на длъжност, за която се изисква провеждане на конкурс, за стаж на лица до 29 г. и др.
През 2021 г. в МОН са постъпили 2 сигнала за сключени временни трудови договори с учители от София. В тази връзка от ведомството припомнят, че още през юни 2017 г. до началниците на РУО и до директорите на училища е изпратено писмо, с което се информират за правните основания директорите да не сключват срочни трудови договори с педагогическите специалисти. В писмото, подписано от бившия министър Красимир Вълчев, се посочва, че "работата на педагогическите специалисти не е с временен, сезонен или краткотраен характер. Напротив, тази работа изисква продължителна, последователна и целенасочена дейност на тези лица, която не може да се осъществява чрез срочни трудови договори".
"В чл. 68, ал. 4 от Кодекса на труда е предвидено изключение от принципа за безсрочност на трудови договор, като се допуска срочен трудов договор за срок най-малко 1 г. да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Тази хипотеза представлява едно изключение от принципите и целите на закона и не може да се прилага разрешително като се превръща в трайна практика. Следва да се има предвид, че трудов договор, сключен в нарушение на посочените текстове, се счита за сключен за неопределено време", подчертава се в писмото на МОН.
В становище на Главна инспекция по труда по конкретен случай за учител, назначен на срочен договор, с който "Сега" разполага, също се казва, че въпросното "изключение" е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Обстоятелствата, послужили като основание за "изключение", следва да бъдат изрично посочени в трудовия договор в момента на сключването му, в противен случай договорът се счита с неопределен срок, казват от трудовата инспекция.
Съдебната практика също показва, че не бива учители да се наемат за по 1 г. "Все още между 5 и 10% от учителите работят на срочни договори. Нашата препоръка е директорите да ги назначават на безсрочни договори, каквито са и съдебните практики", казва и председателят на синдикат Образование към КТ Подкрепа" д-р Юлиян Петров.
