Близо четири пъти за една година се е увеличил броят на учениците в България, които изучават китайски език, каза Антония Цанкова, директор на институт "Конфуций"в София, предаде БТА. Институтът е организация с нестопанска цел и е съвместно начинание между Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Пекинския университет за чужди езици. От 2012 г. такъв институт се откри и във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий".
През 2012 г. в училище китайски са учили 425 деца, а към края на 2013 г. 1 649 ученици в цялата страна се занимават с източния език. Общо 13 училища са открили такива езикови паралелки, като две от тях са в София. Освен в столицата, такава възможност имат и децата във Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Стара Загора, Шумен, Горна Оряховица, Видин. В Пловдив китайският се преподава като втори чужд език и в Пловдивския университет.
В "Конфуций" от ноември 2012 г. до ноември 2013 г. отделно са се обучавали 119 души.
Цанкова констатира нарастващ интерес към китайския език. Според нея причината е все по-важната роля, която играе Китай в икономически и геополитически план, но и интересът към културата и традиционните ценности на тази страна.
Най-големите трудности, които срещат българите в усвояването на китайския, са свързани с интонацията. Езикът е тонален, тоест всяка сричка и съчетание от звучи могат да бъдат произнесени в четири различни тона и това да им придаде съвсем различно значение. Навикът да се борави с интонационно изразени промени, които имат основно значение за смисъла, е много трудно, защото става дума за различна психология на изучаването на езика, обяснява Антония Цанкова.
Разликите в манталитета и културите са много големи и това дава отражение и в езиковото общуване. Затова именно социолингвистичната компетентност е много важна, отбелязва тя.
Типични за китайския език са учтивите изрази, които невинаги са разбираеми за неподготвен човек. Много известен поздрав е изразът "Вие ядохте ли", което изобщо няма за цел да попита дали човек е ял, а загриженост дали е добре, но ако отговорим конкретно, това обърква събеседника, разказва тя за най-честите недоразумения в общуването. Друг вид поздрав бил коментарът какво правим в момента. Например в магазина срещаш познат китаец и той казва: "Ти пазаруваш!" - нещо, което изглежда очевидно. Проява на гостоприемство е да се каже: "Яжте бавно", за да се демонстрира, че гостът е желан и домакинът иска той да остане по-дълго.
За йероглифното писмо също се изисква много време и търпение. За да може човек да използва китайския език на битово ниво и да се разбира във всекидневието си е необходимо да познава около 800 йероглифа.
Самата структура на фразата и начина на построяване на изреченията, начина на изказване на идеите е съвсем различен, затова дори да знаем думите, това не е гаранция, че ще имаме успешна комуникация, отбелязва Антония Цанкова. Убедена е, че за да научиш добре китайски, трябва да познаваш и китайската култура.
Институтът има точно тази цел - да популяризира китайската култура в България. Един от големите проекти на "Конфуций" за следващата година е превод на една от книгите на нобеловия лауреат Мо Йен. Цанкова се надява да привлекат автора по случай честванията на 10-годишнината от началото на създаването на Световната мрежа от институти "Конфуций" и обявяването на 27 септември за Световен ден на института.
Други инициативи, които ще продължат и през 2014 г., са отбелязванията на китайските празници - Новата година, Празника на фенерите, Празника на драконовите лодки. Планират се и съвместни проекти с театър на СУ "Алма алтер" и НАТФИЗ за представяне на спектакли от съвременни китайски автори.