Силният долар е изключително добра новина за американския турист, който посещава Европа, но лоша за всички страни по света.
Зелените пари са увеличили стойността с над 10% през 2022 г. спрямо останалите най-търгувани валути в глобален мащаб. Това доближава долара до най-високото му ниво от почти две десетилетия. Ръстът пък доведе до изкупуването на щатската валута от страна на инвеститорите, които я смятат за актив убежище във времена на криза, предава CNN.
Вдигането на лихвените проценти от страна на Фед, който чрез това си действие се стреми да овладее рекордната инфлация в САЩ, също добавя към стойността на долара. Така американските инвестиции стават по-примамливи, защото предлагат по-голяма възвръщаемост.
Този валутен възход обаче оказва негативни ефекти върху света. Половината от глобалната търговия се осъществява в долари, което увеличава разходите за дребните бизнеси от развиващи се страни, разчитащи на вносни стоки. Правителствата, които изплащат дълговете си в долари, също изпадат в затруднения, особено когато резервите от валутата се изчерпват.
Високата стойност на долара вече нанесе своите поражения върху някои уязвими икономики. Недостигът на зелена валута в Шри Ланка спомогна за това страната да изпадне в най-тежката финансова криза в историята си. Пакистанска рупия удари дъно спрямо долара в края на миналия месец и тласна страната към ръба на дефолта. Египет пък, измъчван от инфлация, трябваше да се изправи пред изчерпани доларови резерви и спад в чуждестранните инвестиции. И трите страни бяха принудени да потърсят помощ от Международния валутен фонд.
„Усмивката на долара“
Доларът увеличава стойността си, когато американската икономика е много силна или, когато е слаба, но останалата част от света е застрашена от рецесия.
В двете ситуации инвеститорите виждат във валутата възможност да заделят средства докато отмине кризата. Феноменът е известен като „усмивката на долара“, защото валутата върви нагоре и в двата случая, като единият край на усмивката е „негативният“, а другият – „позитивният“.
Останалата част от света обаче не се усмихва. Маник Нарейн, ръководител на стратегията за кръстосани активи на развиващите се пазари в UBS в Лондон, посочва три основни причини по-силният долар да вреди на развиващите се икономики.
Доларът може да окаже фискално напрежение. Не всяка страна може да тегли заеми в местната си валута, защото чуждестранните инвеститори могат да не гласуват доверие на институциите или дадените икономики да нямат толкова развити финансови пазари.
Това означава, че за много страни да теглят заеми в долари остава единствена възможност. Когато стойността на долара нараства обаче, това оскъпява погасяването на задълженията. Вносът на храни, медикаменти и горива също става по-неизгодно.
Пресен пример е сривът на шриланкийската рупия по-рано тази година. Правителството изчерпа резервите в чужда валута, които така или иначе бяха намалели заради удара по туристическия сектор на страната по време на пандемията. Недостигът на основни продукти доведе до масови протести, а президентът Готабая Раджапакса подаде оставка през юли.
Доларът подхранва изтичането на капитали. Когато дадена места валута се срине, по-заможните граждани, компании и чужди инвеститори изтеглят парите си и се стремят да ги инвестират на по-сигурно място. Това намалява допълнително стойността на местната валута и изостря фискалните проблеми на дадената страна.
„Ако сте в Шри Ланка в момента и виждате, че правителството е нестабилно, ще искате да изтеглите парите си“, казва Нараин.
Доларът също забавя растежа. Ако фирмите не могат да си позволят да купуват вносни стоки, за да поддържат бизнеса си, те няма да имат възможност да продават големи количества от продукцията си дори и при засилено икономическо търсене. Това веднага повлиява върху икономическото производство в страната.
Когато икономиката на САЩ отбелязва ръст, това може да смекчи удара. Много нововъзникващи пазари изнасят стоки за най-голямата икономика в света. Когато доларът увеличава стойността си, защото САЩ са на ръба на рецесията, ситуацията се променя.
„Това може да засили проблемите на пазара, защото той не е подкрепен от икономически растеж“, казва Нарейн.
Какво предстои?
В рамките на седмица курсът на долара се е понижил спрямо лева със скромните 0.24%, сочат данните на финансовата платформа Investing.com към 11:30 ч. българско време. Не се и очаква съществен спад скоро.
Това кара инвеститорите и политиците да се запитат дали Шри Ланка ще остане единствената пострадала страна от силния долар.
Брад Сетсер от Съвета за международни отношения – базиран в САЩ мозъчен тръст, дава примери за още страни, които могат да изпаднат в затруднение като Тунис, който се бори да посрещне бюджетните си нужди и Гана и Кения, които са натрупали огромни дългове. Ел Салвадор пък се опитва да изкупи обратно 1.6 млрд. долара от държавните си облигации, а Аржентина още не се е възстановила от последната си валутна криза от 2018 година.
МВФ изчислява, че 60% от слаборазвитите страни са изправени или вече са изпаднали в дългова криза, спрямо 20% преди десетилетие.
Съществуват обаче разлики между сегашната криза и ситуацията отпреди десет години.
Деноминираните в долари дългове вече са по-рядко срещани. Страни като Бразилия, Мексико и Индонезия "като цяло не са теглили много заеми в чужда валута и сега разполагат с достатъчно валутни резерви, за да посрещнат външните си дългове", казва Сетсер.
Освен това цените на суровини като петрола и металите остават високи. Това гарантира на развиващите се икономики, които са и големи износители, че зелените пари ще продължават да постъпват в държавните им хазни.
Инфлацията също така принуди централните банки на развиващите се икономики да повишат лихвените проценти преди Фед и Банката на Англия.
Все пак бъдещето зависи от развитието на двете най-големи икономики в света: САЩ и Китай. Ако тези двигатели на растеж изпаднат в затруднение, то тогава за нововъзникващите пазари предстои отлив на инвестиции.
Всичко ще зависи от това дали САЩ ще изпаднат в рецесия, казва Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси. „Това увеличава рисковете за всички“, заключава той.
