Евтино зърно, но не и по-евтин хляб - това е парадоксът на пазара в момента. Лошата новина е, че не се очаква поевтиняване на хляба у нас, въпреки високите добиви от жътвата тази година. Освен рекордния добив на пшеница, тази година и изкупните цени на суровината са по-ниски.
Защо обаче цената на хляба не пада? Производителите се оплакаха, че разходите за ток и заплати се увеличават, а това не позволява да купуваме по-евтин хляб за трапезата.
Зърнопроизводителите отчетоха - реколтата е добра и по количествени, и по качествени параметри. Ожъната е достатъчно пшеница както за хляб на трапезата, така и за износ. Добрата новина за търговците е, че цените на зърното са с 15-20% по-ниски от миналата година, но това удря по джоба на производителите, оплакаха се от бранша. Защо обаче цената на хляба не пада? Според председателя на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева цената по веригата от полето до масата скача още в мелницата.
"За разлика от пшеницата, цената на преработената пшеница, т.е. на брашното, вече чувствително започва да се покачва и има обяснение за това. Защото производствените разходи на мелничарите се покачват. Защото енергийните разходи се покачват. Защото има покачване по отношение на заплащане на човешкия труд. В бюджет 2017-а е заложена минимална работна заплата от 460 лева и това не е тайна. Тази минимална работна заплата, чието покачване в рамките на 40 лева, ще се отрази в минималните осигурителни прагове. С оглед на това няма как да коментираме по друг начин повишената себестойност и съответно цена на брашното", каза Кукушева пред "Дарик".
Според нея единственият вариант за поевтиняване е в намаляване на ставката на данък добавена стойност за хляба.
"Българският хляб има една единствена формула за понижаване на потребителската цена или на цената, която плащат българските потребители. Тази формула се нарича диференцирана ДДС ставка на хляба, защото ДДС винаги се плаща от крайния потребител", каза още Кукушева.
