На фона на настоящата глобална енергийна криза, множество петролни гиганти инвестират милиарди долари в офшорен добив на петрол, печелейки от продължили десетилетия проекти за сондиране. Добивът се измества все по-далеч от сушата и се извършва навътре в океана.
Офшорните нефтени платформи са по-скъпи за изграждане от петролодобивните съоръжения на сушата. След въвеждането на първите в експлоатация обаче, се създава възможност за реализирането на печалби при влагане на по-малко средства в сравнение с другите форми на производство на гориво, сочат данните на Rystad Energy, цитирани от Reuters.
Офшорните платформи също така могат да добиват петрол в продължение на десетилетия. Този факт обаче може да направи тези проекти финансово неизгоден в момент, в който светът се стреми да постигне целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 година.
Като едно от предимствата на офшорния добив, може да се изтъкне генерирането по-малко въглеродни емисии на барел спрямо останалите форми на добив на нефт. Въпреки това петролните проекти навътре в морето допринасят за изменението на климата, а разливите далеч от брега създават повече трудности при почистване.
Един от най-отдалечените проекти за офшорен добив се намира в близост до Канада. Там норвежката компания Equinor разработва проекта Bay du Nord, който е разположен на 500 километра от бреговете на Нюфаундленд и Лабрадор.
Мястото е толкова отдалечено от брега, че се намира в международни води, което изисква Канада да плаща на ООН за правото на добив. Това е първият подобен случай в света, посочва платформата на Канадската газова асоциация, Energy Regulation Quarterly.
Канадският добив
Канада си е поставила за цел да намали генерираните от страната емисии с 40%, като до 2030 г. те трябва да достигнат до 45% от нивата от 2005 година. Въпреки това Отава все пак одобри проекта Bay du Nord на Equinor през април. Реализирането му се оценява на 12.37 милиарда щатски долара. Канадското правителство оправдава решението си с мотива, че проектът не създава значителни екологични проблеми.
Очаква се Bay du Nord да генерира под 8 кг. въглероден диоксид на барел, сочат изчисленията на Equinor. Количеството е по-малко от половината от средната международна стойност.
Bay du Nord, който има капацитета да добива петрол до края на десетилетието, може да е първият от няколкото мащабни проекта за офшорен добив във водите в близост до Нюфаундленд. Тази част от океана се характеризира със своите студени и бурни води.
„Канада вече разполага с генериращи печалби нефтени платформи, които се намират далеч от брега и са изложени на подобни климатични условия“, каза анализаторът на консултантската група Wood Mackenzie Марсело де Асис. Той също добавя, че дълбочината на водите, в които се изгражда Bay du Nord е между 650 до 1170 метра. Това е далеч по-малко от други платформи, които добиват петрол на 3000 метра дълбочина.
Въпреки първоначалните разходи по изграждането, проекти като Bay du Nord представляват интерес за петролните компании, заради огромните петролни резерви, които могат да осигурят добив в продължение на около 20 години.
Equinor отказва да даде информация за направените разходи, но заявява, че мащабни проекти, които предстоят до края на 2030 г., ще създадат възможностите за добив на петрол с цена под 35 долара за барел.
Средната цена, при която се генерира печалба при офшорен добив е 18.10 долара за барел, в сравнение с 28.20 долара за барел за нефт, добит на сушата, посочват от Rystad. Именно поради това инвестициите в офшорен добив след 2021 г. се очаква да нараснат с 27% и да достигнат 173 млрд. долара през 2024 г., изчислява Rystad.
Рентабилността на офшорните проекти зависи от бъдещото световно търсене на петрол, като прогнозите варират значително. Международната агенция по енергетика (МАЕ) препоръчва да не се инвестира в нови проекти за изкопаеми горива, за да може светът да достигне целта си за нулеви нетни емисии до 2050 година.
Ако електромобилите се превърнат в единствената форма на транспорт и светът премине изцяло на възобновяема енергия до средата на века, търсенето на петрол ще спадне със 75% и ще достигне до около 25 млн. барела на ден, посочват от МАЕ.
Wood Mackenzie обаче изчислява, че световното търсене на петрол вероятно ще намалее едва наполовина дори в най-добрия сценарий за развитие на зеления енергиен преход до 2050 година. Не е изключено то дори да нарасне.
Предпочитана форма
Офшорният добив отделя по-малко въглероден диоксид на барел, отколкото добива на сушата, тъй като огромният мащаб на проектите и използването на нови технология ограничават метановите емисии и спомагат за рециклирането на топлината.
Офшорните проекти обаче все още носят огромни рискове за околната среда, каза Гретхен Фицджералд, директор на Sierra Club Atlantic. При евентуален разлив е много по-вероятно петролът да обхване много голяма акватория заради бурното море, добавя тя.
Equinor твърди, че одобрява проекти само ако те са „безопасни за околната среда“, казва говорителят на компанията Ола Мортен Аанестад.
Други европейски петролни компании също поглеждат към офшорния добив. Shell и BP планират да намалят добива на суров петрол за в бъдеще, но казват, че ще продължат да инвестират в офшорни нефтени проекти. И двете компании израждат по една нова платформа в Мексиканския залив тази година.
Офшорният добив съставлява около една трета от световния добив на петрол, като съществува тенденция първият да се увеличи през следващите години.
„Енергийният преход ще отнеме около 25-30 години, казва Асис. Въпреки това „Елиминирането на петрола ще бъде трудно и настоящата енергийната криза в Европа напомня за това", заключава той.
