Най-бързо нарастващата възрастова група на задлъжнели лица у нас е тази на младежите под 25 години. Към септември 2024 г. те са 21%, докато през 2021 г. делът им е бил 7.2%. Младежите задлъжняват най-вече за мобилни телефони, техника и спортни стоки с почти равни дялове от около 22%. Това показват данните на компанията за събиране на вземания ЕОС България, пише в. "Сега".
ОЩЕ: Всеки жител на земята е длъжник с 39 000 долара
Какво още показват данните?
Най-голям процент длъжници са все още във възрастовата група 30-40 години, но техният дял намалява в последните години - от 27,3% през 2021 г., до 24.2% през септември 2024 г. Значително намаляват длъжниците между 40 и 50 г., както и тези между 50 и 60-годишна възраст.
Наблюденията на ЕОС са, че младите длъжници обикновено са хора, които след завършването на образование започват своята кариера, като много често имат добра професия и заплата. "В един момент се оказва, че тази добра заплата не стига да покрият текущите нужди, храна, транспорт и вноските по кредитите, с които са ангажирали", разказа Рени Миткова. По думите й хората не задлъжняват, защото нямат пари. Основната причина е неумението да боравят със своите собствени пари – дефиницията за ниска финансова грамотност.
Друго проучване, представено от агенция „Тренд“ и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), показва, че българите имат ниска финансова култура и по отношение на спестяванията.
ОЩЕ: Проучване: Една четвърт от българите са с бързи кредити, над 1/5 спестяват
В България спестяват само 1,2 млн. души или 22% от пълнолетното население. Най-често срещаната причина за спестяване сред българите е за справяне със спешни случаи или инциденти, т. нар. "бели пари за черни дни". Това са отговорили 68% от анкетираните в проучването. На второ място (42%) са спестявания за почивка или екскурзия, на трето (38%) са ремонти. След тях се нареждат заделянето на средства за семейни тържества (21%), техника (19%) и автомобил (13%). Едва 6% спестяват с цел инвестиции.
Малко над половината от спестяващите българи (58%) заделят пари всеки месец от заплата или други месечни доходи - най-често от 10 до 20%. Други 38% спестяват, само когато получат допълнителни бонуси или 13-та заплата.
ОЩЕ: Какво се случва с лихвите по кредитите след приемане на еврото: Кредитен консултант разяснява
За 84% от българите банковите депозити са предпочитано средство за спестяване, въпреки ниската и дори отрицателна доходност, което говори и за ниска финансова грамотност сред българите, допълни Баклаян. Следват инвестиции в чужда валута (20%), макар левът да е стабилен повече от 20 години, след като в страната бе въведен валутен борд. В имоти инвестират 18% и едва 5% в други финансови инструменти като инвестиционно злато, инвестиционни фондове, криптовалути.
