Държавата няма да връща пари от наложените глоби по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Това става ясно от промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени от депутати от ГЕРБ начело с новия ръководител на земеделската комисия Мария Белова, пише в. "24 часа".
Предложението идва, след като Върховният административен съд (ВАС) окончателно направи нищожна методиката за налагане на санкции за проекти по ПРСР, включително т.нар. къщи за гости. Мотивът на съдиите е, че шефът на фонд "Земеделие" (ДФЗ) няма право да издава нормативни административни актове.
Досега ЕС е наложил на страната ни 11 млн. евро санкции заради нарушения на проекти за къщи за гости. От ДФЗ са наложили глоби отделно с 10 млн. лева по обявената за нищожна методика. Решението на съда дава право на санкционираните изпълнителни проекти да си поискат възстановяване на глобите, а парите да бъдат платени от държавната хазна.
С поправките в закона обаче се дава право на ръководителя на ДФЗ да издава актове, като се казва, че ще бъде изготвена и методика, по която да се налагат санкциите. За да няма спорове дали това се отнася само за случаи занапред, вносителите посочват, че разпоредбите важат и за наложени финансови санкции и преди влизането на закона в сила.
Освен това е записано, че обжалване на актове за санкции няма да спира тяхното действие. С други текстове вземанията на ДФЗ по административен акт или административен договор се обявяват за публични и могат да се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предвижда се още фондът да може да издава заповед за незабавно събиране на наложени санкции, когато те са обявени за публични вземания.
Инициативата е факт и след като Actualno.com се свърза с дирекция "Договориране" в ДФЗ, отговаряща за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), като зададе конкретен въпрос - ако като лице, реализирало проект по ПРСР, са ни наложени финансови корекции съгласно методиката и това е потвърдено от съда, сега може ли да обжалваме след промяната на методиката. Отговорът беше: "Не можем да коментираме", но с признание, че най-вероятно данъкоплатците ще покрият корекциите, въпреки твърдението, че в дирекцията няма нормативен документ с печат за предполагаемия случай и съответно не може да се коментират хипотези от медиите или Facebook.
