Въпреки очакваното излизане на Великобритания от Европейския съюз от догодина,с което ЕС се лишава от нейната годишна вноска, България ще получи 9 млрд. лв. през следващия програмен период, което е с 8% повече от сегашния 2014-2020. Това става ясно от изявление на българския еврокомисар Мария Габриел пред форум, проведен в Смолян.
Семинарът за бъдещето на кохезионната политика и предизвикателствата пред Европейския съюз в следващия програмен период 2021-2027 г. беше организиран от евродепутата Владимир Уручев и Областният информационен център в Смолян. Поздравление към всички участници в гражданския диалог чрез видеозапис отправи Мария Габриел – българският еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество в ЕК.
Близо 390 млрд. евро се харчат за кохезия през последния програмен период. За следващия програмен период ЕК предлага увеличение с 3,7 млрд. евро, а ЕП - с 68,8 млрд. евро.
"Европейската комисия предложи България да получи почти 9 млрд. евро за периода 2021-2027 година, което е 8% повече от сегашния програмен период. Вярвам, че още от сега имате идеи как да се инвестират тези значителни ресурси в сферите транспортна инфраструктура, опазване на околната среда, социално-икономическото развитие на регионите. Крайната цел на кохезионната политика е да насърчи икономическото сближаване на държавите членки като в същото време се стреми към подкрепа и вътрешно развитие, което не оставя зад борда регионите и гражданите в неравностойно положение“, казва Мария Габриел.
Според евродепутата Владимир Уручев българската дума за кохезия е значително по-благозвучна – сближаване.
"България от 2007 г. е член на ЕС и може да участва в тази политика пълноценно. Политиката на сближаване действително има за цел да осигури районите, които по някаква причина изостават. Това не е само България и не са само новоприсъединилите се към ЕС страни. Това са и много други райони по цяла Европа, които са под средното европейско ниво, които трябва да бъдат подпомогнати, за да могат икономически, социално и териториално да се приближат към т.нар. Европейски център", посочи евродепутатът. Той обясни, че годишната финансова рамка на ЕС се приема с пълно единодушие и дори една държава да не е съгласна, бюджетът не се приема. В такъв случай ЕС продължава с приетия от предходната година бюджет.
Уручев уточни, че има сериозна разлика в предлаганата за новия програмен период бюджетна рамка между Европейския парламент (1 324 089 млн. евро) и Европейската комисия (1 134 583 млн. евро)
"Европейският парламент иска да има най-голям бюджет за следващия програмен период и това да се базира на увеличени вноски от държавите членки. Сега вноската е приблизително 1,16% от брутния национален доход на държавите. ЕП предлага за следващия период тя да стане 1,30%, а Европейската комисия предлага 1,11%, защото много от държавите членки са поискали този процент да се намали. Какви ще бъдат крайните числа никой още не може да каже, защото е въпрос на договаряне по всяка линия на бюджета", обясни Владимир Уручев.
Важен акцент във форума бе отделен на предизвикателствата пред ЕС след 2020 година. Най-сериозното е Brexit - излизането на Великобритания от ЕС, което трябва да се случи след края на март догодина. "Тя е една от големите донори на ЕС с близо 16 млн. евро годишно, като 6 млрд. евро се връщаха обратно, а 10 млрд. евро оставаха в ЕС. За седем години сумата е 70 млрд. евро, което се равнява на два пъти кохезионния фонд на ЕС", каза Уручев.
