Народното събрание единодушно реши да задължи Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост. Това се случи, след като ресорната енергийна комисия в парламента късно снощи стигна до общо решение, подкрепено от всички групи, за предоговаряне на плана в частта "Енергетика", а тази сутрин на извънредно заседание то беше гласувано.
Решението предвижда от плана да отпаде поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. Предвидено е да отпаднат и всички реформи и инвестиции в плана, свързани с тази цел. Това според депутатите ще позволи на въглищните електроцентрали да работят без ограничения до 2038 г. Срокът вицепремиерът по управление на европейските средства да направи предложение в тази посока е до края на март 2023 г.
Въпреки решението на парламента, промените ще бъдат реализирани много бавно и така плащанията по Плана за възстановяване ще се забавят значително.
Депутатите аргументираха решението с факта, че са настъпили сериозни промени на енергийния пазар след началото на войната в Украйна, а България е единствената, която изпълнява ангажименти конкретно за намаляване на емисиите от производство на електроенергия.
Ще бъдат променени и трите нови инвестиции в сектор "Енергетика", предложени при последните редакции на плана при кабинета Петков. Според предложеното решение спорният проект за изграждане на огромен батериен парк за съхранение на енергия ще бъде променен. Проектът е за 1,5 млрд. лв., като се предвиждаше с тези пари да се инсталират батерии за съхранение на електроенергия с мощност т 6000 MWh. Батериите следваше да бъдат закупени от ново държавно дружество, като компоненти или цели батерии да се произвеждат у нас от евентуален бъдещ частен инвеститор. Предвижда се проектът да бъде преформатиран в грантова схема за физически и юридически лица с максимална подкрепа 50% и 50% частно съфинансиране.
Ще бъде преразгледан и вторият голям проект, лансиран при кабинета Петков – за изграждане на минимум 1,4GW ВЕИ и батерии. По този проект бе предвидено провеждането на 5 търга за нови ВЕИ мощности със задължителен компонент съхранение. Публичното финансиране по него е 668 млн. лв., с голям дял частно съфинансиране. Тук депутатите решиха част от парите да бъдат пренасочени към развитие на мрежата. Третият проект, който ще се ревизира, е този за проучване и пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електроенергия от геотермални източници – 343 млн. лв. публично финансиране, като половината от парите ще се насочат към саниране на жилищни сгради, а останалите ще се преформатират в грантова схема за физически и юридически лица с 50% интензитет.
Промяна ще има и в предвидените реформи в БЕХ. От плана трябва да отпадне предвиденото изваждане на "Булгартрансгаз" и "ЕСО" от структурата на БЕХ. Според Драгомир Стойнев от БСП това решение е важно, защото изваждането на двете дружества застрашава холдинга и може да направи предсрочно изискуем взет облигационен заем.
