„Прогнозираме спад между 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен продукт в зависимост от сценариите - как ще се разрази втората Covid-вълна. Очакванията са на база на резултатите от първото и второто тримесечие и на база на отчетените вече от статистиката резултати за юли и август, както и на база на това, което виждаме като поръчки в компаниите до края на годината и техните бизнес планове“. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
„Това е един много голям спад, независимо че е много по-благоприятна прогноза от първоначалната. Нашите очаквания са, че през 2021 година няма да можем да компенсираме този спад“.
Той подчерта, че не е необходим голям песимизъм, „но и не бива и да се отпускаме, защото възстановяването тече бавно“.
Според Велев имаме две пропуснати години назад в икономиката и плановете от 2020-а можем да ги реализираме през 2022 година.
„Бизнесът се справя с една криза, по-тежка от тази през 2009, но българският бизнес е силен, той оцелява. През 2021 трябва да има мерки за подкрепа на заетостта и доходите, поне за още няколко месеца, и не по-малко важно – подкрепа на инвестициите в икономиката“.
Той смята, че увеличаването на размера на минималната пенсия, което се предлага от управляващите, е грешна и неадекватна политика.
„Минимална пенсия въобще не трябва да има – пенсията е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако някой е с много малка пенсия – тогава влиза в сила социалното подпомагане. Грешна политика е и увеличаване на минималната работна заплата при ръст на безработицата и спад на БВП“, посочи още Васил Велев.
Според Велев, ако новият държавен дълг ще се харчи за пенсии и за заплати, това също не е добра политика, защото „ще отидем към гръцки сценарий“.
Припомняме, че още през септември работодателите се обявиха против вдигането на минималната работна заплата, която трябва да се повиши с 40 лева от 1 януари 2020 г. Пандемията и свързаната с нея безработица свиват печалбите и парите за инвестиции, а производителността на труда също намалява. Затова бизнесът иска минималната заплата да бъде замразена. Искането за замразяване на минималната заплата за цялата 2021 г. не е искане, а икономическата логика, заяви тогава пред Нова телевизия Васил Велев.
Той обясни, че тазгодишният ръст на минималната работна заплата от близо 10% е бил направен при прогноза, че ще имаме над 3% ръст на БВП за 2020 г. Досега обаче е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо второто тримесечие на 2019 г., а прогнозата на ЕК за цялата година е за спад от над 7%. Европейската комисия смята, че догодина европейската икономика няма да се възстанови напълно, т.е. тази година ще слезем до нивото на 2017-2018 г. като БВП, заключи Велев. По негови думи, когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличава минималната заплата, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните работници. На Балканите има и по-ниски заплати от българските Според шефа на АИКБ, ако се замрази минималната работна заплата, ще се помогне на 100 000 души, които в момента са на пазара на труда. Велев отбеляза, че в момента се наблюдава ръст на средната работна заплата. Той обаче бил механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици.
