От вчера е в сила намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорите. Наличието на две ставки ще удължи времето за ревизии и за възстановяване на данъчен кредит, твърдят експерти пред в. "24 часа".
Вече сандвич, консумиран в заведение е с 9% ДДС, а у дома - с 20 на сто. Дюнери, сандвичи и пици, продавани на парче, ще се облагат с 20% ДДС, дори и да се консумират пред самото заведение. Това става ясно от становище на НАП по прилагането на Закона за ДДС. Парламентът гласува диференцирани ставки по предложение на премиера Бойко Борисов след разговор с бранша, претърпял загуби заради пандемията. Промените ще са в сила до 31 декември 2021 година. Според подробната инструкция на НАП по отношение на ресторантите по-ниската ставка ще се признава за консумация на място на храна и безалкохолни. Храната, поръчана за вкъщи от ресторант, ще се облага с 20% ДДС, а ако се консумира на място, ставката ще е 9%.
Обяснението е, че в ресторанта освен доставката на храна има и доставка на помощни услуги, които осигуряват консумацията на място - подреждане на приборите, разяснения по менюто, сервиране и отсервиране, както и ползване на помещение за хранене.
Аналогичен е казусът и с доставката на прясно приготвени храни, готови за консумация, от щандове или каравани за хранене, както и пред кината. Не е доставка на услуга, ако няма сервитьор, храната не се сервира, няма затворени и отоплени помещения за хранене, няма гардероб и санитарни помещения, съдове, мебели или прибори по масите.
ДДС остава 20% и за алкохола, бирата и виното без значение дали консумацията е в ресторант, или у дома. Ако при служебна вечеря ядете и пиете в ресторант и поискате документ за разхода, може да ви бъде издадена една фактура и за храната, и за алкохола. Но на отделен ред трябва да бъде посочена стойността на храната, облагана с 9%, а на друг ред стойността на алкохола, който е с 20% ДДС. Инструкцията допуска и издаването на две фактури.
60 млн. лв. може да стигнат загубите за хазната, ако има много данъчни нарушения заради намалената ставка от 9% по ДДС за ресторанти и кетъринг, пресмятат данъчни експерти.
Възможни били поне четири схеми за байпасиране на новия данъчен режим. Първата - едни и същи продукти могат да се използват за приготвянето на храна, която, ако е предназначена за доставка, ще се начислява намалено ДДС, а по друга - не. Очаква се недобросъвестни собственици да укриват облагаеми приходи или да надценяват разходи с цел приспадане на данъчен кредит в по-голям размер. Хватките за това са много - продажба без издаване на фактура, сделки на цени, по-ниски от реалните, или сделки на пазарни цени, но отчитане на количества под реално продадените. Надценяването на данъчно признатите разходи пък става с използване на фиктивни фактури, признаване на разходи, несвързани с дейността, или надценени фактури за доставки.
При проверки данъчните ще трябва да разграничат и да водят списъци на доставките, които трябва да се облагат с 20 на сто, и на другите, които ще са по намалената на 9% ставка. Проблемът с контрола става още по-тежък, ако ресторантите са в хотели, където при организирани нощувки също има намалена ставка от 7%, а това е много често срещан казус. Голям хаос ще създаде и контролът над алкохолните продукти и цигарите, които не са с намален данък. Трудно ще се доказва точно колко грама алкохол отиват за един коктейл и как да става облагането им – на безалкохолното с 9%, на алкохола - с 20%, обясняват експертите.
Втората схема е свързана с първата и засяга ценообразуването. При консумация в ресторант ще трябва да се дават на клиентите два фискални бона - единият за алкохол и услуги, които са със стандартна ставка, и вторият - с намалената. Опитни счетоводители на заведения могат да намерят начини оборотът на стоки с намалена ставка да се увеличава за сметка на другия и обратно, в зависимост от преценката на собственика. Ще има и такива, които ще прехвърлят оборот от дневната консумация по намалената ставка и от “нощната”, когато ще предлагат и алкохол. Разплитането на такива схеми не винаги е успешно, но пък винаги изисква много усилия.
Третата схема е известна и се прилага доста успешно. През февруари например данъчните влизаха в четири вериги заведения в София заради натрупани дългове от 15 млн. лв. При тази схема собственици на вериги регистрират нови фирми, които оперират в едни и същи обекти и трупат неплатени данъци и осигуровки. Когато оборотът на един обект наближи прага за регистрация по ДДС, за една нощ се сменя собственикът. Тогава НАП засече само за седмица регистрирането на 1500 нови фирми, готови да поемат временно и да предадат на следващия обекти с натрупани дългове, припомня вестникът. Идеята е нито един собственик на един и същи обект да не достигне задължителните 50 000 лв. оборот и да не влезе в регистъра по ДДС. Тогава “24 часа” описа сладкарница, която беше сменила 40 собственици за рекордно кратък срок, за да не плаща ДДС. Експерти допускат, че някои от ресторантите ще регистрират поне по две фирми - едната да се регистрира по ДДС, а другата - не.
Четвъртата схема е свързана с укриването на осигуровки. Заради намалената ставка минималният осигурителен праг за ресторантите се вдигна до 800 лв. , но не за целия персонал. В последния момент бюджетната комисия, а след това и пленарната зала, дадоха право да се въведат два прага - единият за неквалифицирания персонал, който ще се осигурява на минималната заплата, и втората за квалифицирания, за който ще се дължат осигуровки по вдигнатия праг. Експертите предполагат, че много квалифицирани хора ще се водят по ведомост на ниския осигурителен праг, за да се пести от осигуровки.
Очаква се също, ако се използва предишната схема, да започне преотстъпване на персонал от единия собственик на друг, като старият няма да е платил нужните суми. За да се свият до минимум този тип нарушения, още в края на миналата година в закона бе записано, че ако две или повече свързани лица ползват един и същи обект, при регистрацията по ДДС задължително подават справка за облагаемия оборот до момента. Замяна или редуване на няколко свързани лица в един и същи обект не се прилага, ако има прекъсване над 1 месец.
Освен тези специфични схеми данъчните очакват и бум на класическите измами. По данни на приходната агенция загубите от тях средно на година са между 750 и 800 млн. лева. Злоупотребите с ДДС най-често се изразяват в неправомерно възстановяване на данъчен кредит или приспадане на ДДС от фиктивни покупки. При тях продавачът не внася дължимия от продажбата ДДС, а купувачът ползва право на възстановяване на данъчен кредит. В схемата се включват възможно най-голям брой фирми, през които преминава всяка доставка. Наред с това се подбират и достатъчно на брой подставени лица.
Най-много случаи на ДДС измами има в строителството, търговията с бързооборотни стоки, производство и търговия със стоки и услуги с висока добавена стойност и със сложна калкулация на крайната продукция.
При първата група нарушения целта е спестяване на ДДС, като извършителите са реални фирми с реална дейност. За последното често се използват фирми доставчици, готови да платят повече ДДС и корпоративен данък с цел пране на пари, или от фирми без активи и имущество, специално създадени, за да бъдат фалирани и дълговете да останат непогасени.
При втората група действията са аналогични, но при тях целта не е да се укрие данък, а директно да се източи хазната с неправомерно възстановяване на данъчен кредит.
Най-честата схема е създаването на верига от фантомни фирми, позната е още като “липстващ търговец”. При нея се действа с верига от няколко фирми, извършващи фиктивни сделки, и така една и съща стока се препродава няколко пъти през едни и същи фирми. Едната от тях акумулира данъчни задължения, а всички останали си теглят данъчния кредит. Често някои фирми от веригата са с регистрации в съседни държави. В края на данъчната година фирмата, натрупала в себе си дълговете по ДДС, фалира и дългът остава непогасен.
Втората схема е т.нар. кръгова измама. За нея трябват най-малко трима доставчици, обикновено от различни държави, които извършват множество трансгранични покупко-продажби на една и съща стока, която се облага с нулева ставка, като самата стока не напуска мястото си. На края на веригата тя се облага с най-ниската за групата държави ставка по ДДС, но не се внася в бюджета. Така се затруднява проследяването на веригата от националните данъчни служби, като от друга страна, се мултиплицира ефектът на “липсващия търговец”.
При фиктивната продажба на стоки всички сделки са само по документи. Най-често се прави износ и обратен внос, тъй като при износа има нулеви данъчни ставки. След фиктивния внос стоките се реализират на вътрешния пазар без фактури.
Данъчни инспектори предполагат, че заради затруднения контрол и разплитането на измами общото време на ревизиите и съответно на възстановяването на данъчен кредит и за нарушителите, и за добросъвестните в бранша ще се удължи.
Вижте още:
НАП: От 1 юли ДДС за ресторантьори, книги и бебешки стоки става 9%
