Да търсим защитата, където е най-лесно и да я предоставим на потребителя. Потребителят да се защитава със законови текстове, обясни финансистът Емил Хърсев пред Нова телевизия.
За Хърсев спасението е по-голяма мрежа от надзорни институции и потребителят да бъде защитен на ниво общини и по цялата държавна власт.
„Трудно могат да се забранят бързите кредити. Лошото е, че това е законен бизнес. Трябва по законен начин да се защитят потребителите", заяви той.
Хърсев даде пример как можеш да подпишеш договор за бърз кредит за 1000 лв., но получаваш 500 , а другите 500 стоят да си плащаш лихвата. Възможно било да се ограничи принудата до колко да се събира.
„Ограничават правата на кредитора да искат плащане на длъжника. На главницата, такси и доходи. Да има правила кое е разумно. Тоест каква е границата на разумното при лихвите и таксите. Тези кредити разчитат да се събират неформално, но с натиск и с насилие. Ето това може да се ограничи", заяви Хърсев. Според него финансовата култура на населението позволява да се сключват такива договори и разумен човек това не би направил такова нещо.
Повечето компании за бързи кредити, които навлизат в последните години у нас са с ясен произход и са международни корпорации. БНБ не трябва да се занимава с проблемните бързи кредити, защото не й е работа. БНБ трябва да надзирава банковия сегмент, а има и други - заложни къщи, обменни бюра и т. н.
