Българската стопанска камара (БСК) обяви, че не подкрепя нито едно от трите предложения на служебния кабинет за бюджет - държавен, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
"Последователно в годините изразява принципна позиция, че чрез бюджетната политика следва да се провеждат реформи, които да подпомогнат членството на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще нареди страната ни сред най-проспериращите и високоразвити държави в ЕС. За съжаление, въпреки елементите на по-голяма прозрачност, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни индикатори и цели за провеждане на необходимите реформи", твърдят от БСК в своя позиция.
Тя е във връзка с провеждащото се днес заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) по проектозакона за бюджет 2023 г.
ОЩЕ: Служебният кабинет предлага бюджетен дефицит от 6.4%, няма да пипа данъците
"Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до членството на България в Еврозоната в нея не трябва да се правят промени", гласи становището на БСК, след като служебното правителство обяви, че няма да вдига данъци, но дефицитът така ще бъде 6.4% от БВП.
"Вярваме, че развитието и предоставянето на електронни услуги следва да намери отражение в намаляване на броя на наетите в администрацията, което да доведе и до намаляване на бюджетните разходи за нейната издръжка. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефективна и добре работеща държавна администрация, която да работи в полза и интерес на гражданите и бизнеса, а не обратното. Крайно време е да се пристъпи към намаляване на държавни структури с припокриващи се или сходни функции, което да позволи намаляване на бюджетните разходи за тяхната издръжка и да освободи ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани", твърдят още от БСК.
Те смятат, че бюджетът следва да бъде консервативен, да избегне необезпечени разходи за увеличаване на доходите в публичния сектор и домакинствата, и да предвижда:
" - Разумен бюджетен дефицит в периода 2023-2025 г., който да не препятства членството на България в Еврозоната;
- Разпределение на 100% дивидент от държавните дружества;
- Реалистичен размер на капиталовите разходи. За 2021 г. те са 3 790,7 млрд. лв., 2022 г. – 5 539,3 млрд. лв., като през 2023 г. се предвижда те да се удвоят до 10 105 млрд. лв. и да нараснат за 2024 и 2025 г., съответно – на 13 215,3 и 12 468,1 млрд. лв.;
- Предвидените средства за капиталови разходи да не могат да се прехвърлят в други бюджетни пера;
- Реално съкращение на разходите за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, докато населението на страната е намаляло съществено (установено с актуално национално преброяване);
- Ефективни бюджетни разходи с ясно измерими публични ползи;
- Провеждане на реални реформи, а не инерционно увеличаване на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни сектори".
За БСК е притеснителен дефицитът от 6.4%. Според тях това означава, че в периода 2023 – 2025 г. България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната: "Стабилни и устойчиви публични финанси“ с продължително ниво на дефицита над праговите стойности и риск от процедура за прекомерен дефицит.
Инфлацията в момента в България на годишна база (към м. март 2023 г.) е 14%. В същото време за същия период на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%. Тоест България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. "Следователно, в периода 2023 – 2025 г. България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната: "Ценова стабилност“ с размер на инфлацията над допустимите стойности", аргументират се от камарата.
Според тях в периода 2021 – 2025 г. България ще е държавата членка в ЕС с един от най-скоростно нарастващите дългове с над 10%, "който в номинално изражение ще се удвои". "Предвид демографското състояние на държавата и структурата на нейната икономика, това ще направи много скъпо обслужването на този дълг в условията на продължително влошаване на условията на дълговите пазари", смятат от БСК.
"Всичко това поставя под риск членството на Република България в Еврозоната и ОИСР, което трябва да представлява първостепенна национална цел", се добавя в позицията.
"Изразяваме своите резерви, свързани с приходната и разходната част на предложения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и проект на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., внесен от министъра на финансите, поради което се въздържаме от подкрепа", завършват от БСК.
ОЩЕ: Асен Василев откри две грешки в бюджета: Без тях дефицитът ще е 3,6% (ВИДЕО)
