Общините в цяла България въобще не са наясно какво значи терминът "финансово здраве". По данни на финансовото министерство 156 от общо 265 общини у нас са приключили 2015 г. с дефицит. 71 кметства нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения, 25 са затънали в дългове и харчат голяма част от приходите си за обслужването им. Общинският дълг като цяло расте рязко и в края на 2015 г. достига 1.3 млрд. лв.
Катастрофалната картина на общинските финанси лъсна покрай дебатите на първо четене в пленарната зала на предложените от Министерството на финансите (МФ) промени в Закона за публичните финанси. Промените са на път да дадат огромна власт на финансовия министър по темата - да отпуска временни безлихвени заеми по своя преценка и с поставени от него условия за погасяване, да отпуска субсидия за погасяване на такива заеми от централния бюджет отново по своя преценка. Към мотивите на проекта, минал на първо четене, нямаше абсолютно никакъв анализ и оценка, но вчера се разбра, че МФ в крайна сметка е представило подробни данни по искане на няколко депутати - Георги Ковачев от коалиция Народен съюз и Дора Янкова и Румен Гечев от БСП. Анализът на самата справка показва тежки проблеми.
За една година дълговете на общините са скочили рязко и вече стигат 1.27 млрд. лв, пише в. "Сега". За сравнение дългът на сектор "Местно управление", в който освен общинския дълг се включва и този на общинските болници, в края на 2014 г. бе 1 млрд. лв. Абсолютен лидер по размер на дълга през 2015 г. е Cтоличната община с 570.6 млн. лв., следвана от Bарна със 79.6 млн. лв. и Пловдив - с 35.3 млн. лв. Въпреки впечатляващите суми дългът при тези големи кметства не тежи несъразмерно на бюджета и те не надхвърлят ограничението за максималния размер на разходите, които могат да правят през годината за обслужване на заемите си.
За разлика от тях други 25 общини са надхвърлили лимита и са платили за обслужване на дълга над 15% от средния размер на собствените си приходи и изравнителната субсидия за последните 3 години. Абсолютен рекордьор е община Рудозем, която при ограничение от 15% е извършила плащания по общинския дълг през 2015 г. в размер на 148.4%. Средният размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия на община Рудозем за този период е 1.4 млн. лв. годишно, а за 2015 г. е имала плащания по дълга в размер на 2.1 млн. лв. В тази негативна класация следва малката община Ковачевци с плащания по дълга през 2015 г. в размер на 123.5% от собствените приходи и субсидията. В списъка попадат и големи общини като Перник (48.5%) и Кюстендил (19.1%).
От данните става ясно, че 71 български общини имат прекалено големи просрочени задължения и биха надхвърлили предложения нов лимит за този показател. Според МФ просрочените плащания не трябва да надхвърлят 5% от отчетените разходи за последната година. Най-зле по предварителни данни са Белоградчик с 82.2%, Стамболово с 52%, Велинград с 44%, Симитли - 44%, Пирдоп - 43.4%. Като цяло в края на миналата година просрочените задължения на общините са били 184.8 млн. лв., като 64.6% от тях са натрупани от 20 управи с крупни просрочени задължения. В списъка води Сливен с 20 млн. лв. просрочени дългове към края на годината, следван от Кърджали с 13 млн. лв., Перник с 12.7 млн. лв., Велинград - 11.3 млн. лв.
От дадената на депутатите справка става ясно и защо финансовото министерство настоява да бъдат завишени два от дисциплиниращите лимити - за налични задължения в края на годината и поети ангажименти за бъдещи разходи. Ако тези ограничения не бъдат вдигнати, кметствата, които успяват да ги спазват, ще останат изключение. И след завишаването на двата показателя те биха се нарушавали от съответно 56 и 57 общини.
Масовите дефицити, отчетени по бюджетите на 156 общини през 2015 г., идват на фона на доста по-добра картина за 2014 г. Тогава на минус са били 70 местни управи. На хроничен дефицит в три поредни години излизат 8 общини, включително морската Несебър, при която минусът за 2015 г. е 25.2 млн. лв., Враца - с дефицит от 2.8 млн. лв., Казанлък - с минус от 3.8 млн. лв. В списъка са още Шабла с дефицит от 335 381 лв., Ловеч (566 157 лв.), Бойчиновци (110 031 лв.), Белене (3 512 916 лв.), Нова Загора (38 558 лв.). Интересно е, че при тези общини има и реализирани дефицити по линия на сметките за европейски средства. Несебър има дефицит за 2015 г. по оперативните програми от 12 млн. лв., а Враца - от 8.5 млн. лв. Казанлък е на минус от 5.6 млн. лв.
Не е ясно колко пари ще трябват, за да се вдигнат на крака закъсалите общини. На общините вече са дадени безлихвени заеми в размер на 170 млн. лв., а МФ настоява да има възможност безлихвените заеми да могат да се плащат с безвъзмездна субсидия от страна на държавата.