До 3,5 тона моторни превозни средства ще останат на винетен режим. Автобусите ще попаднат в рамките на тол таксите, но те изпълняват и социална функция и затова ще има по-специален режим. Винетките ще останат, но електронни. Това заяви регионалният министър Николай Нанков, според когото основен субект на тол таксите ще са ТИР-овете и тежкотоварните камиони.
Нанков коментира и строежа на АМ „Струма” през Кресненското дефиле. Той посочи, че в посока Гърция строежът ще е по-лесен, защото основно се залага на рехабилитация. По-трудно ще е в обратната посока – т.нар. "синьо трасе" на "Източен вариант", който е предпочитан от държавата. Имаше трудности заради отчуждавания на имоти, уточни Нанков.
Снимка: АПИ
Припомняме, че днес (11 септември), от 14:00 часа в Кресна започва общественото обсъждане за петте варианта на АМ "Струма", а от 09:00 часа – в Симитли. Кметът на Симитли Апостол Апостолов подчерта пред Нова телевизия, че вариантът "Източен вариант" е най-добър и най-важно е да има магистрала. Екологът Андрей Ковачев обаче предупреди, че този вариант ще означава обезателна загуба на евросредства заради липса на опазване на околната среда. Трябва да има строеж извън Кресненското дефиле, 300 млн. евро бяха отклонени за други проекти, а не за АМ "Струма" – виновни са гостите. Необходимо е пътят през Кресна да бъде локален, за да не бъде убита икономически общината, каза Ковачев.
Регионалният министър категорично не се съгласи с тезата на Ковачев. Нанков заяви, че не може да се съгласи, че магистралата ще е "път-убиец", след като се изнася половината трафик извън дефилето. Освен това максималната скорост ще е само 80 км/ч, добави министърът. До 2023 година трябва да бъде реализиран целият проект за АМ "Струма" – такъв е аргументът на Нанков защо магистралата не заобиколи изцяло Кресненското дефиле. Другият аргумент е, че така ще е с над 800 млн. лева по-скъпо. По варианта "тунел" през Кресна министърът посочи, че районът е сеизмичен.
Ангажиментът е до 2020 година да бъде изцяло завършена АМ "Хемус" – от София до Варна. Може би премиерът е имал предвид, че стартираме проектирането на 90 километра на магистралата, като това проектиране ще премине след Севлиево. Реално е в рамките на мандата на това правителство да бъдат изградени 100 километра и да останат за изграждане още 150 километра, но останалите участъци ще са в проектна готовност – или ще са готови на проектно ниво, или ще се строят, уточни Нанков.
В обозримо бъдеще ще стане, логично е да има трети мост над Дунав. Така регионалният министър коментира информацията за ново съоръжение, като посочи два варианта – концесия, ако има инвеститори или строеж с бюджетни средства от българския и от румънския държавен бюджет.
