Ще има ли драстични промени на Кодекса на труда, които ще са по-благоприятни за работодателите в България, отколкото за работещите? Засега твърд отговор на този въпрос няма, но има следният отговор – въпрос на социален диалог.
Темата беше повдигната на днешния парламентарен контрол от депутата от БСП Георги Гьоков, който зададе въпрос на вицепремиера по демографската политика Марияна Николова (тя замести на поста Валери Симеонов) каква позиция ще заеме предвид предложения на работодателските организации (АОБР) за промени на Кодекса на труда - работодателят едностранно да прекратява трудовия договор по своя инициатива (срещу 4-месечно обезщетение), да няма обезщетения при прекратяване на договора на служител в пенсия, освен ако той не си тръгва по инициатива на работодателя, да има срочен трудов договор за период от 5 години, да се въведе т.нар. договор с нулеви часове, да няма натрупване на платен отпуск при отпуск за майчинство и отглеждане на дете.
Според Николова обаче изброеното от Гьоков не е точно така, както излиза от медийни публикации. Тя увери, че в рамките на създадена работна група с участието на държавата, работодателските организации и синдикатите, се водели разговори и не става въпрос за отнемане на социални права.
По думите на Николова, досега работодателите не са внасяли официално предложение да се гледа на Тристранка въпросът с отпуска при майчинство. Имало обаче решение на Европейския съд в дух да няма натрупване, което било по казус в Румъния, а в България законодателството е по-либерално от европейското и това съдебно решение е може да е основа за започване на диалог, обясни вицепремиерът по демографската политика.
Николова отрече и, че работодателите официално са внасяли в работната група предложение осигуровките в България да се плащат 50/50. И това обаче било „въпрос на социален диалог“, защото през 1999 година по закон било предвидено това съотношение да почне да се прилага през 2007 година, но в края на 2006 година било замразено на 60/40 – 60% от работодателите, 40% от работещите.
Единственото нещо, което според Николова официално се обсъжда, е отпадането на забраната за извънреден труд. Сега по закон в България не може да има такъв, освен при някои изключения (отбрана на страната, бедствия, работен процес, който няма как да се прекъсне без да пострада продуктът) и то максимум 150 часа годишно. Припомняме, че досега в медиите излезе информация, че работодателите искат 300 часа извънреден труд годишно.
Николова обаче не обели и дума за т.нар. договори с нулеви часове. Какво представлява договор с нулеви часове Actualno.com вече обсъди с експерта от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова. При такъв договор съответният работник е "на повикване" - той работи тогава, когато работодателят му възложи поръчка и получава заплащане спрямо времето, през което е бил зает.
За финал Гьоков предупреди, че БСП няма да подкрепи нито една промяна, която влошава социални права.
