Шашрдисахме хората. Така лицето на e-vestnik Иван Бакалов коментира новата информация за лошите кредити в КТБ.
Бакалов припомни, че одитът на KPMG не е доказал такова нещо, а БНБ, два дни преди да постави под особен надзор КТБ, уверяваше как всичко е наред.
В сутрешния блок на Нова телевизия журналистът започна да дава конкретни примери за невъзвръщаеми кредити, които, според него, не са такива. Такъв заем бил даден на винарна до Харманли, която си работи, с 60 души персонал и вината ѝ се продават в цяла България. Защо се прави това – за да иде един работещ бизнес на тезгяха и да се продаде евтино на „правилния” човек, смята Бакалов.
По думите на икономиста Владимир Каролев колко е дупката в КТБ ще стане ясно едва когато се разпродадат активите на банките. Дупката е счетоводна преценка, а това е разтегливо понятие, посочи финансистът. Той за пореден път подчерта, че не данъкоплатците „плащат масрафа”, защото ФГВБ трябва да върне заема от държавата, отпуснат заради КТБ.
Какво трябва да се направи, за да се съберат кредитите? Съдът решава кой кредит е несъбираем и кой не е, подчерта Каролев. Той заяви по адрес на примера с винарната, че синдикът не може да изиска наведнъж целия заем, а се гледат при какви параметри се връща заема и дали се правят навреме вноски за погасяването му.
Медиите, финансирани с пари на КТБ
Иван Бакалов засегна и темата с медиите, получавали заеми през КТБ. Съжалявам, това беше медиен монопол не на Цветан Василев, а на Пеевски - за да има комфорт Бойко Борисов. Той и сега си го има. Например КТБ дава през дадена фирма заем на вестник „Преса” и ще гръмне фирмата, няма да пострада вестникът. Полиция в тези вестници – и „24 часа”, и „Труд”, няма да влезе, убеден е Бакалов.
Дяволът е в детайлите, обясни Каролев. Съдия-изпълнител може да влезе само в дружество, което е взело заем и не го връща. С други думи – ако някоя фирма е дала пари, които е взела от КТБ, на даден вестник без никакво обезпечение, то банката не може да иде при вестника да си търси парите, заяви икономистът. По цял свят е така – въпросът е защо са допуснати тези кредити, добави Каролев. А Бакалов посочи, че били отправени покани към въпросните вестници да връщат пари, но досега нищо не се случва.
Вестниците „Уикенд”, „Телеграф”, „Монитор” се печатаха в печатница, направена със заем от КТБ, заяви Бакалов. Един месец преди да рухне КТБ, печатницата спира да си плаща заема. А през есента на миналата година тези вестници бяха преместени в печатницата на „Труд” и „24 часа”. И новата печатница ще се продаде от синдиците на някого – евтино, сигурен е журналистът.
Дали ще бъде купена евтино или не печатницата, ще реши пазарът. Но е факт, че пари от нея ще се върнат в КТБ, заяви Каролев. Документално всеки лев от КТБ може да се проследи, но какво ще се върне обратно, зависи от обезпеченията, повтори отново финансистът. Според него при „вдигането на шума” за някои кредитни досиета е имало „игра” с обезпеченията. Може би близки до ръководството на КТБ фирми, взели заеми с обезпечения от банката, са се разбрали да се вдигнат обезпеченията и сега срещу този заем няма какво да се продаде на публичен търг, за да се върнат пари на банката, изказа предположение Каролев.
За финал Иван Бакалов, в противовес с изричната директива на ЕС, предложи гарантираните влогове да са до 50 хил. евро, с мотива, че в България има много ниски доходи. Той е убеден, че върви грабеж – активи се обезценяват, за да се изкупят от точните хора. По закон не изглежда да има грабеж, добави Каролев. Очевидно е, че след като даден актив няма дейност, цената пада, каза икономистът.