Руският пазар става все по-непривлекателен за българската икономика. Това сочи статистика за периода 2001 – 2016 година, представена от Българската стопанска камара (БСК).
От камарата посочват 9 причини за това българските компании да не могат да са по-важен фактор на руския пазар. На първо място са условията на достъп, като БСК казва, че "пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки". Освен това, наложилите се на руския пазар български фирми пазят своите територии и "използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти". "Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други", заключва БСК.
Извън причините, които камарата намира в Русия, е посочено и, че българските предприемачи не се съобразяват с промяната в условията и предпочитанията на руските клиенти. "Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време", казват от БСК. И добавят - "няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред".
Друг сериозен проблем е липсата на признание и уеднаквяване на стандарти в различните области на търговия. Много често се променят и митническите процедури при внос в Русия, включително на едни и същи пунктове
Числата
През 2001 година Русия е била на 13-то място в класацията по обем на износ от България. През 2016 година обаче руският пазар е вече 19-ти. Българският износ за Русия през миналата година е намалял на 50% спрямо 2012 и 2013 година, които са посочени като най-добрите от БСК в това отношение. От камарата изрично подчертават, че спадът в износа за Русия в последните 3-4 години се дължи на икономически причини и проблеми в руската икономика, а не е факт заради санкциите, които ЕС наложи на Русия за събитията в Украйна.
За Русия българските компании също не са съществен доставчик – България е на 50-то място в списъка с вносители на руския пазар през 2016 година, но е била на 39-то през 2001 година.
Какво внасяме в Русия
Като цяло, България изнася за Русия все повече стоки с висока добавена стойност, а не суровини. От друга страна, Русия на първо място внася енергоносители т.е. суровини. Към 2016 година фармацевтичните продукти заемат най-голям дял в износа ни за Русия – 28,8%, след като през 2001 година процентът е бил едва 19,3 на сто. Това означава, че България е на 17-то място като вносител на фармацевтични продукти в Русия. На второ място стои износът на машини и апарати – 23,4% дял, при 21% през 2001 година, т.е. незначителна промяна. Далеч назад, на трето място, е износът на електроника и електротехника – 6,3% дял през миналата година при точно 6% дял през 2001 година. Голям е шокът при парфюмерийните продукти и козметиката – делът им в износа ни за Русия е бил 17% през 2001 година, а през 2016 година вече е 3%.
Големият проблем се оказва износът на консервирани плодове и зеленчуци, както и на напитки. През годините, спадът на износа на български консерви варира между 20 и 30%, но на напитки е още по-огромен – например 30-40 пъти на вино. Като една от основните причини се сочат руските контрасанкции срещу ограниченията от ЕС
Специално по отношение на наличието на санкции, БСК дословно пише следното: "Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, макар, че е възможно да се изчисли. В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар. Министерство на икономиката и Българо-руската търговско-промишлена палата не са отбелязали на интернет страниците си наличието на санкции на ЕС към Русия и на Русия към ЕС. Също така, няма статистически данни за ефекта от санкциите".
Икономическите санкции на ЕС срещу Русия бяха наложени на 31 юли 2014 година и се удължават от тогава. Рестрикциите засягат финансовия, енергийния и отбранителния сектор на Русия, както и стоките с двойна употреба. Забранява се пряката или непряката продажба, доставка, трансфер или износ на стоки и технологии с двойна употреба, забранен е и износът на оборудване и технологии, свързани с дълбоководни нефтени проучвания, включително за шистов петрол и за производство. Иначе има още два вида санкции на ЕС срещу Русия - визови ограничения срещу руски граждани плюс забрана да се внасят стоки от Крим и Севастопол в ЕС, като конкретно има пълна забрана за каквито и да е отношения в сектора на туризма.
От страна на Русия също има визови и икономически санкции. Икономическите касаят вноса на селскостопански продукти от ЕС, САЩ, Норвегия, Канада и Австралия - плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и риба. Преди налагането на тези санкции, обемът на вноса на ЕС в Русия беше на стойност 11,8 млрд. евро годишно, сега няма данни каква е промяната.
