БСП не приема варианта за банкова ваканция, защото това не отговаря на икономическите интереси на страната. Вредите щяха да бъдат по-големи от ползите. Това заяви по БНР депутатът от Коалиция за България Румен Гечев.
"Привържениците на тази мярка твърдяха, че това е щяло да спре паниката. Но в действителност тя беше неприемлив риск, щеше да има сериозни последици за БВП", подчерта професор Гечев, който беше заместник-икономически министър по времето на Жан Виденов и добави, че в същото време българската държава разполагаше с необходимия финансов ресурс.
"Не можехме да приемем, че ако от банките са излезли 1% от влоговете, а те общо възлизат на 60 милиарда лева, това ще създаде риск. Нека не забравяме, че имаме фискален резерв от 6 милиарда лева, от тях 2 милиарда лева свободни, а също така 2 милиарда лева в гаранционния фонд", припомни той.
Гечев разказа подробности за срещата миналата неделя в Българската народна банка с участието на експерти от БСП, ДПС, ГЕРБ, Асоциацията на търговските банки.
"Колегите от ГЕРБ искаха частична банкова ваканция. На срещата в неделя в БНБ ние ясно изразихме нашата позиция, което разколеба позицията на ДПС, ГЕРБ и БНБ, които искаха банкова ваканция. След нашето изказване от Асоциацията на търговските банки реагираха остро на предложението на ГЕРБ. Тяхната позиция, която съвпадна с нашата, разколеба другите три фактора и в крайна сметка се взе решение, което се оказа удачно за банковата система", посочи депутатът от КБ.
Той отбеляза, че за БСП е било необяснимо защо трябва да подлагаме на риск цялата банкова система заради положението в две банки. "Разчетите категорично показват, че в България не е била необходима налагането на мярка банкова ваканция. Такава мярка беше приложена неотдавна в Кипър, но там държавата беше фалирала и в САЩ по време на Голямата депресия /1929-1933/", припомни професор Гечев.
Той коментира и тезата за незабавно влизане на Международния валутен фонд в България на фона на изкуствено създадената от някои банкова криза в две финансови институции. Според него тази теза е неправомерна и предизвиква усмивка във всички, които са учили икономика.
"МВФ никога не е давал пари за саниране на банкова система, той помага за изплащане на външен дълг, а ние сме много добре по този показател. Политиците трябва да внимават, когато правят такива екзотични предложения", препоръча Гечев.
Той смята, че държавата разполага с достатъчно ресурс, за да се отвори КТБ на 21 юли.
"Това е една сериозна банка с едни сериозни активи, така че е добро решение тя да бъде запазена", каза Гечев и посочи, че държавата ще участва в увеличението на капитала, което на практика ще одържави тази банка. "Подобни процедури имаше в САЩ, където държавата наля милиарди, за да стабилизира банковата система, а също така и в някои европейски страни. Това, което ние правим с една отделна банка, отговаря на практиката в развитите държави", категоричен е икономистът.
Според Гечев най-страшното нещо е паниката и липсата на информация, а също така и реакция от оторизираните институции. "По закон отговорност за банковата стабилност носи БНБ, но това не лишава от отговорност и останалите държавни институции. Те трябва да действат хармонизирано, но това не означава, че не може да има различни мнения за решаване на възникналите проблеми в тази сфера", каза той.
Гечев подчерта, че банките са за осъществяване на финансовата дейност и подпомагане на икономиката, а не за поддържане на отделни политически сили. "При КТБ беше допусната политизация. Този процес малко по-късно беше овладян. Тази политизация на банковата система не е препоръчителна", категоричен е парламентаристът и добави: "Сериозни поуки трябва да си направят всички, които имат отношение към банковата система".
Румен Гечев смята, че трябва да бъде прецизиран текста в закона, който предвижда наказания за разпространяването на "сведения за банките", защото това може да доведе до спирането и на сериозните анализи за банковия сектор. "За банките по света се пише много, но не трябва да се разпространяват информации, които да нагнетяват паника", категоричен е той.
