Ново решение на Европейския съд може да повлияе директно на сделката за продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ, при това в посока "провал". Решението касае спор относно арбитражна клауза за защита на инвестициите между Холандия и бившата Чехословакия, но приемник в случая е Словакия.
Припомняме, че в момента тече арбитражно дело, заведено от ЧЕЗ срещу България. Основанието на чешката компания за завеждане на иска е липсата на защита на устойчива инвестиционна страна в България от страна на българската държава.
В случая на Холандия и Словакия има двустранна спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (ДИД), по която е предвиден арбитраж. През 2004 година, когато Словакия влиза в ЕС, страната отваря пазара си за здравноосигурителни услуги и там влиза холандското предприятие Alchmea, с дъщерно дружество. Две години по-късно обаче Словакия променя режима на пазара и забранява разпределянето на печалби от здравноосигурителна дейност, което кара Alchmea да заведе арбитражно дело през 2008 година. През 2012 година Словакия е осъдена да плати 22,1 млн. евро обезщетение заради нарушаване на ДИД. Следва обжалване от страна на Словакия в Германия с мотив, че ДИД противоречи на Договора за функциониране на ЕС. Има и един куп становища на отделни страни-членки – "за" или "против" становището на Словакия, като интересното е, че Чехия заема позицията на Словакия.
В крайна сметка Европейски съд решава, че спогодбата между Холандия и Словакия, в която има предвиден арбитраж, въвежда механизъм, който не е годен да гарантира, че спорове в рамките на спогодбата ще се решават от съд от правораздавателната система на ЕС, а само съд от правораздавателната система на ЕС може да гарантира пълна ефективност на европейското право. Затова и Европейският съд счита, че арбитражната клауза в спогодбата между Холандия и Словакия накърнява правото на Европейския съюз и е несъвместима с него.
Случаят между ЧЕЗ и България
Неяснотите тук са много, защото реално дори не се знае къде точно ще се води арбитражът между ЧЕЗ и България. Този в словашко-холандския случай е бил в Германия. Ясно е обаче, че арбитражът се води съобразно изискванията на сключения Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между България и Чехия.
Вчера, 7 март, директорът за задграничните активности на ЧЕЗ Томаш Плескач каза следното: "Продължаваме с международния инвестиционен арбитраж. Ние сме на етапа, когато всяка от страните номинира свой арбитър, сега тече договаряне за третия арбитър. Или ще се съгласим с това в близките месеци, или третият арбитър ще бъде назначен от арбитражния съд, а след това арбитражът ще продължи".
Неофициално, от Чехия излезе информация, че искът е на стойност 500 мн. евро, като от БСП заговориха за 590 млн. евро. Също неофициално ЧЕЗ продава българския си бизнес за 320 млн. евро.
Отделно, по думите на говорителката на ЧЕЗ Алице Хоракова стана ясно, че по договора с Гинка Върбакова има банкова гаранция от 5 млн. евро, които ЧЕЗ ще получи при провал на сделката. На въпрос на Actualno.com към Върбакова още на 1 март дали е платила 5 млн. на "Уникредит Булбанк" за банкова гаранция, тя отговори, че не може да коментира части от сделката и че това е конфиденциална информация и спрямо банките, с които работи.
Припомняме и, че ако след сключване на договора между Гинка Върбакова и ЧЕЗ "Инерком България" не плати на чехите за българските им активи в срок от 9 месеца, на ход ще е следващият купувач – индийска компания. Става въпрос за Future Energy, за която се заговори в началото на ноември, 2017 година. Всъщност в България имаше такава фирма, със същото име, но тя вече е във фалит.
