Дания, която е голям износител на свинско месо и млечни продукти, стана първата държава в света, която ще въведе данък върху емисиите на въглероден диоксид от добитъка от 2030 г. По този начин страната се надява да вдъхнови други да я последват, съобщи правителството, цитирано от Ройтерс.
Още: Дания налага нов екологичен данък
Данъкът беше предложен за първи път през февруари от упълномощени от правителството експерти, за да помогне на Дания да постигне законово обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове със 70 на сто до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.
Компромис с фермерите
Центристкото правителство на страната постигна компромис с фермерите, промишлеността, профсъюзите и екологичните групи относно политиката, свързана със земеделието - най-големият източник на емисии на въглероден диоксид в страната.
"Ние ще бъдем първата страна в света, която ще въведе реален данък върху селското стопанство. Други страни ще бъдат вдъхновени от това", каза министърът на данъците Йепе Брус от лявоцентристката Социалдемократическа партия в изявление.
Въпреки че подлежи на одобрение от парламента, политически експерти очакват законопроектът да бъде приет след широк консенсус.
Още: Кристалина Георгиева: Цената на въглеродните емисии трябва да расте
Предлага се земеделците да бъдат обложени с данък от 300 датски крони (43,16 долара) за тон въглероден диоксид през 2030 г., койта да нарасне до 750 крони за тон до 2035 г.
Земеделците ще имат право на приспадане на данъка върху дохода от 60 на сто, което означава, че действителната цена на тон ще започне от 120 крони и ще се увеличи до 300 крони през 2035 г., докато субсидиите ще бъдат предоставени за подпомагане на корекциите в селскостопанските дейности.
Данъкът може да добави допълнителни разходи от 2 крони (2,2 британски паунда) на килограм мляно говеждо месо през 2030 г., каза министърът на икономиката Стефани Лосе пред обществената телевизия Ди Ер (DR). Телешката кайма се продава на дребно от около 70 крони за килограм в датските магазини за намаления.
Датските фермери изразиха опасения, че целите на страната в областта на климата могат да ги принудят да намалят производството и да съкратят работни места, но все пак се съгласиха, че компромисът прави възможно поддържането на бизнеса им.
