Европейската комисия прогнозира 11,9% годишна инфлация за България в пролетната си икономическа прогноза, публикувана днес. Предвижда се обаче тя да спадне до 5 на сто през 2023 г.
Ръстът на БВП ще се забави до 2,1%, но ще скочи до 3,1 на сто през 2023 г. Заради отражението на високите енергийни цени върху икономиката, фирмите ще се опитат да омекотят удара, като ограничат растежа на номиналните възнаграждения, замразят разкриването на нови работни места и инвестициите. Тази тенденция ще доведе до стабилизирането на безработицата до около 5 на сто.
Снимка: ЕК
Руската агресия в Украйна и санкциите върху руската икономика носят нови трудности пред производствения и търговския сектор. Макар че прекият износ на страната към Украйна и Русия е малък - около 1,3%, общият негативен ефект от войната върху външното търсене ще ограничи динамиката на износа, добавя се още в документа.
Цените на газа се очаква да поскъпнат еднократно заради спрените доставки от Русия, но това ще бъде компенсирано от доставки от алтернативни източници, пише в прогнозата на ЕК.
Инфлацията на енергийните цени ще набира скорост до средата на тази година, след което постепенно ще спада и ще достигне отрицателни нива през 2023 г. Тя ще следва бавно очакваното постепенно спадане на цените на газа и петрола на международните пазари.
Войната в Украйна накара Европейската комисия да намали очакванията си за годишния растеж на ЕС и еврозоната до 2,7% през тази година - в сравнение с предишната прогноза от 4%, съобщи изпълнителният орган на ЕС.
Комисията също така повиши прогнозата си за инфлацията до 6,1% за еврозоната и 6,8% за блока като цяло, което е почти двойно повече от предишната прогноза, съответно 3,5% и 3,9%.
Два процентни пункта от актуализираните цифри за БВП се дължат на ефекта на възстановяване от миналата година. Очаква се растежът да се забави до 2,3% през следващата година както в ЕС, така и в еврозоната.
Картината на растежа в някои държави се разминава с тази в други. В Германия прогнозата е намалена с два процентни пункта, като сега е 1,6%, а в Италия е намалена на 2,4% от предишните 4,1%. В същото време страните, които са най-малко засегнати от повишаването на цените на енергията - като Испания, Португалия, Франция и Ирландия - продължават да се движат по траектория на растеж, по-висока от средната.
Според сценария на ЕК инфлацията в еврозоната ще достигне своя връх от 6,9% през текущото тримесечие и постепенно ще намалее до 2,7% през 2023 г. Инфлацията в целия ЕС ще спадне до 3,2% през следващата година. От съществено значение е, че базисната инфлация, която изключва волатилните компоненти, включително енергията, се очаква да надхвърли 3% през 2022 г. и 2023 г. както в еврозоната, така и в ЕС. Целта на Европейската централна банка е от 2% в средносрочен план.
"Тази прогноза обаче е свързана с голяма несигурност и рискове, които са тясно свързани с развитието на войната в Русия", предупреди еврокомисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони. "Възможни са и други сценарии, при които растежът може да бъде по-нисък, а инфлацията - по-висока, отколкото прогнозираме днес“.
Спирането на доставките на газ ще доведе до допълнително намаляване на растежа на БВП с до 2,5 процентни пункта през тази година и с 1% през 2023 г., като същевременно ще увеличи инфлацията с още три процентни пункта през тази година и с повече от един през 2023 г., заявяват от ЕК.
