Проф. Иван Станков е основен автор на програма за реформа в сектора на земеделието и храните. Той е е зооинженер, възпитаник на Селскостопанската академия. От 1983 г. е доктор, от 1999 г. е доктор на селскостопанските науки от Аграрния факултет при Тракийския университет в Стара Загора.
Дългогодишен преподавател и учен в катедрата „Животновъдство-преживни животни и млекарство” при Аграрния факултет на Тракийския университет, където последователно придобива научните звания асистент, старши асистент, главен асистент, доцент и професор (2001).
В периода 1990-1997 г. е заместник декан на Аграрния факултет при Тракийския университет, от 1999 г. до 2007 г. е декан на АФ. Ръководител е на катедра „Животновъдство-преживни животни и млекарство”, а от 2007 г. е ректор на Тракийския университет, гр. Стара Загора.
Специализирал е в Аграрния колеж „Харпър Адамс” в гр. Ню Порт, Англия (1995) и в Университета в гр. Дижон, Франция (1996). Има повече от 200 научни трудове, учебници, ръководства и справочници в областта на проучването на икономическите фактори и общите проблеми на животновъдното производство, качествените признаци на продуктите от овцевъдството и козевъдството и други.
Членува в Съвета на ректорите на висшите училища в България и в Балканската федерация по животновъдство, в УС на Селскостопанската академия и други. Член е на Консултативния съвет към Министерството на земеделието и храните и на Контролния съвет на Национален млечен борд.
Проф. Станков е част от партия „Българска Социалдемокрация – Евролевица“, чиято цел в сектора "Земеделие" е намаляването до минимум на износа на суровини от аграрния сектор и превърщането ни в основен производител и износител на храни, в т.ч. на биохрани.
Ето какво включва програмата:
1. Антимонополно регулиране при ползването на земя и на еврофондове.
2. Намаляване на износа на суровини (пшеница, царевица и др.) и насочване на тяхното използване за производството на месо и месни артикули, зеленчуци и плодове.
3. Създаване чрез публично-частно партньорство на компания за изкупуване на фермерска продукция с цел износ за Европа и света.
4. Създаване на цялостна инфраструктура за сертифициране, контрол и прилагане на евростандарти за биохрани (лицензирани лаборатории и контролни органи за почвата, въздуха и водата).
5. Приемане на национални селскостопански продуктови приоритети, които държавата ще стимулира с оглед на пробиви на европейските и световни пазари.
6. Стратегическо увеличаване на броя на животните в животновъдството до 2030г.
7. Инвестиции с оглед създаването на 150-200 малки и средни предприятия за пакетиране на храни, вкл. биохрани с цел създаането на нови работни места в селските зони и особено в Северозападна България и Северния-централен район.
8. Структурна реформа с нормални, отговарящи на условията структура на растениевъдство със зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, животновъдство.
9. Геоструктуриране. Конвенционално производство в интензивните райони с използване на всички интензивни фактори. Биологично производство – в полуинтензивни и екстензивни райони.
10. Големите проблеми – липса на работна ръка за тези направления. За животновъдството в интензивните райони – оборно, храната на животните, доене и почистване с механизация и автоматизация на процесите. В Испания – един фермер със семейството оборно отглежда 600-800 овце, у нас са 5-6 работници, но вече имаме такива технологии. В екстензивните – дигитални пастири с дронове.
Има ли продоволствен проблем – има. Големите вериги са пълни са пълни със стоки, но преобладаващо внесени от вън – млечни и месни продукти, биоплодове и зеленчуци.
Идеята е освен да организираме и увеличим производството да инициираме и защита на българското, на нашите традиционни, автентични продукти. Има ли пазар – има с убеденост, но нямаме достатъчно производство. Най-голям интерес за външните пазари представляват биопродуктите, но на този етап производството им е крайно недостатъчно.
