Държавата да плаща не само 60% от брутната заплата по осигурителен доход на закъсали предприятия заради кризата с коронавируса, но и осигуровките по тази част от 60 на сто - по т.нар. "схема 60 на 40". Това е подкрепяната на думи от мнозинството в парламента промяна на параграф 6, ал. 1 от Закона за мерките по време на извънредното положение.
Още на правната комисия ГЕРБ и ДПС в лицето на Менда Стоянова и Йордан Цонев се обединиха по това предложение. А причината беше проста - че масово при моментното положение няма заявки за държавна помощ. Това е така, защото сега държавата плаща 60% върху осигурителния доход, но без осигуровките, които оставят изцяло за сметка на работодателя и работника. Ако обаче при трудов договор служител бъде съкратен, той ще взема на трудовата борса обезщетение за безработица от 60% от заплатата, върху която се е осигурявал и държавата ще плаща осигуровките.
Тук от "Обединени патриоти", чрез Христиан Митев, поискаха по-смели промени - да има държавно обезщетение и за времето, в което даден служител не работи заради спънки за компанията, в която работи, поради извънредното положение. С други думи - държавата да плаща и за липса на работа, за да може след извънредното положение бизнесът по-лесно да заработи отново. Това искане обаче не срещна някаква видима подкрепа от другите парламентарни групи.
Други поправки
Мнението на управляващите е и, че на туроператорите трябва да се даде възможност да предложат на ощетения от пандемията пътуващ ваучер за заплатена сума. Ако пътуващият откаже ваучера, съответният туроператор ще трябва да възстанови не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение, всички плащания, които е получил от пътуващия. (чл. 25, параграф 9). Юлиан Ангелов от ВМРО обаче поиска срокът за възстановяване на пари на клиенти да е 6 месеца, а председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Анна Александрова увери, че Министерството на туризма работи за по-дълъг срок, но следва да има съгласуване и с Европейската комисия, където също се обсъжда оптимален вариант. Христиан Митев обаче стигна и до идея за 12 месеца срок.
Освен това, съгласно параграф 49б може да има трудови договори (чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда) от над 1 ден за краткотрайна земеделска работа и това не се признава за стаж по времето на извънредното положение.
Припомняме, че съгласно новия правилник на Народното събрание, дневният ред се гледат първо всички точки от дневния ред, а 30 минути след приключването се гласува точка по точка, като депутатите гласуват на две групи, за да няма струпване на хора в пленарната зала. Първата точка беше дебат за размера на депутатските заплати - ето какво се случи, а втора точка беше актуализацията на държавния бюджет - ето какво се случи! Третата точка е най-сложната - промени в Закона за извънредното положение, първата от която касае основно защитата от кредитори, Държавния резерв и срокове по дела.
