Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Пречки пред национализацията на ЧЕЗ – и заради Търговския закон, и заради правилата на ЕС

02 март 2018, 08:30 часа • 5301 прочитания

Сделката е необичайна, коментира и проф. Атанас Тасев. Той не се съгласи с позиция, изказана от бившия председател на Сметната палата проф. Валери Димитров и заяви, че законът дава всички основания за контрол и има възможност да се отнеме лиценз, но това става "след", а не "преди".

Гинка Върбакова придобива 67%, по-специално в ЧЕЗ Електро България и ЧЕЗ Разпределение, като държавата иска 34% от общо 100-те процента, но всичките тези 34% ще бъдат взети от 67-те процента на Върбакова - контролен пакет. Само че има противоречие с Търговския закон – дали в договора няма забрана за продажба на контролен пакет или целия дял в дългосрочен срок, колко е дълъг този срок, а ако Върбакова реши да препродава контролен пакет от дела си, трябва по закон да го предложи първо на миноритарните акционери, разясни Тасев пред Нова телевизия. Експертът посочи и, че Втория и Третия енергиен пакет също биха били проблем в бъдеще, заради структурирането на енергийните дружества и съгласно европейските правила. Припомняме, че съгласно Третия либерализационен пакет на ЕС относно енергетиката задължително в сектора дейностите "разпределение" и "производство" трябва да бъдат управлявани от различни оператори, които не са свързани с общи мажоритарни акционери.

Банките в тази сделка са много важен фактор, защото тук има два риска. Първият е финансово-икономически, а вторият – репутационен т.е. дали не става въпрос за съмнителни компании, каза още Тасев.

Тази драма, която се разиграва, е резултат от провала на Закона на енергетиката. Той не е въвел разрешителен режим за дялово участие – съответно КЕВР не може да контролира акционерите в ЕРП-тата. Достатъчно е да сравним енергийния закон например с банковата сфера и да видим какъв свиреп надзор упражнява КФН там. За да станете акционер в пенсионно дружество, трябва да искате разрешение от КФН и БНБ, а КЕВР няма такива правомощия и е беззъба. Поставям въпроса – защо не е въведен разрешителен режим за дялово участие, заяви Валери Димитров.

Димитров беше категоричен, че не е добър вариант предложеното от лидера на БСП Корнелия Нинова и се обяви против асоциация. Държавата е лош предприемач, трябва да е по-строг регулатор, подчерта той.

Властова позиция

Не ме вкарвайте в ролята на говорител, предполагам е емоционална реакция. Така вицепремиерът Томислав Дончев коментира твърдението на Гинка Върбакова, че е жертва на политически шантаж. Добре е всички политици, по принцип, да декларират имат ли отношения и имали ли са разговори с някой от кандидатите за ЧЕЗ, добави Дончев. Припомняме, че сред кандидатите личат имената на Христо Ковачки, Николай Вълканов и братя Бобокови, собственици на "Приста ойл”.

Не е така, отрече Дончев тезата, че държавата "прибира бизнеса" на Върбакова. Трябва да се намери някакъв изход, говорим за много важно дружество, за репутационен риск, изброи вицепремиерът. Той отрече Гинка Върбакова да е оторизирана да говори от името на държавата, но наблегна, че държавата влиза в сделката.

Имаме право да питаме кой ще става собственика и имаме проблем със законодателството в този аспект, заяви Дончев, застъпвайки тезата на Валери Димитров. Надявам се тази празнина в законодателството да бъде възможно най-бързо попълнена. Можем да открием училище за грешки, но ставаме малко по-добри след всяка грешка, уточни вицепремиерът.

Относно въпроса с това кои банки участват в сделката, Дончев изказа предположение, че "на първоначален етап" може да са били замесени имената на ББР, на "Уникредит Булбанк" и Първа инвестиционна банка, но няма никакви правни ангажименти от тяхна страна. Сега вицепремиерът повтори, че сделката ще бъде финансирана от "международни банкови институции".

Дончев на практика разкритикува и информацията на разузнаването, че цената на активите на ЧЕЗ била завишена – това не трябвало да се казва публично. Той уточни и, че е имало състезание и цената се е формирала от подадените оферти.

Вицепремиерът не видя плюс в предложението на лидера на БСП Корнелия Нинова да се води колективен иск от потребители на ЧЕЗ, за да се спре сделката. Според него такова дело няма да даде необходимия резултат, защото не може правно да го направи. Той предупреди, че цялата сделка може да излезе на България над 1 млрд. лева заради репутационен риск.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес