Сериозно зацикли поръчката за проектиране и изграждане на междусистемна газова връзка България-Сърбия, чиято прогнозна стойност е близо 143,6 млн. лева без ДДС. Нейн възложител е държавното дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД, а договорените между двете държави срокове изглеждат вече непостижими.
Тя бе стартирана по средата на януари, 2021 година. Кандидатстваха лидери в строителния бранш – 11 на брой обединения и фирми. На 3-ти юни излезе решението за определяне на изпълнител. С оферта за 136,8 млн. лв. първото място спечели консорциум "Кенпайп БГ“ (с участници канадската „Кенпайп Индъстрис Интернешънъл Инк.“ и „Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България“ ЕАД.
Общо шестима от кандидатите (ДЗЗД „ИНТЕРНЕШЪНАЛ ГАЗ“, КОНСОРЦИУМ „АЙБИЕС – ИНТЕРГАЗ“, „ИнтерСиПиВи“ Консорциум, ДЗЗД „ЕВРОТРАНСГАЗ“ и ДЗЗД „ЧИС ГАЗ – КЛИМАТРОНИК“ стигнаха до финала и бяха класирани.
Останалите петима участници (ДЗЗД „Нова Газ 2021“, БОНАТИ С.П.А. – Клон България КЧТ, АРКАД С.п.А. – клон България КЧТ, „ИнтерБел 99“ ДЗЗД, ДЗЗД „ГАЗОВА ВРЪЗКА ЗАПАД“) бяха отстранени.
Последва обжалване в Комисията за защита на конкуренцията, инициирано както от класирани след първия, така и от отстранени - „ИНТЕРНЕШЪНАЛ ГАЗ“, „НОВА ГАЗ 2021“, „Бонати“, „АйБиЕС-Интергаз“. Антимонополната комисия образува производство, с което автоматично се спря подписването на договор с избрания изпълнител.
Последва реакция от „Булгартрансгаз“, която поиска от нея предварително изпълнение на решението за класиране и определяне на изпълнител. КЗК обаче не разреши. Мотивите за това са няколко, основен сред които е, че „Булгартрансгаз“ не е могла да защити неотложността на това решение.
Според КЗК възложителят е бил длъжен да планира по такъв начин провеждането на обществената поръчка, че да обезпечи своевременно задълженията си по подписаната на 17.05.2018 г. съвместна декларация между България и Сърбия относно изграждането на газовия интерконектор.
В края на юли излезе решението на КЗК и по същността на четирите жалби – отхвърлени са. Интересното в случая е, че двама от общо петчленния състав на комисията са подписали това решение с особено мнение. Един от тях е председателят на КЗК – Юлия Ненкова. Според нея и Красимир Зафиров – член на комисията, процедурата трябва да се върне на етап ново разглеждане на представени от „Нова Газ 2021“ доказателства.
Становището им е, че техническите предложения на „Интернешънал Газ“, „Кенпайп БГ“ и „АйБиЕс Интергаз“ по показател „Срок за изработване на инвестиционен проект - фаза работен проект“ в размер на един календарен ден изглежда крайно нереалистичен. Причината е, че изработването на инвестиционен проект - фаза работен проект за всички етапи на строителството, включва не само съставяне на графични и текстови части по указания от възложителя начин, но и пълно описание на всички материали и продукти за влагане в строежа, придружени от техническите спецификации за тях.
Те смятат, че е трябвало да се изиска от кандидатите писмена обосновка за този срок. И дават пример – че по проекта се предвиждат над 20 пресичания на общински и републикански пътища, дерета и други подобни препятствия по трасето на газопровода. За всяко пресичане, съгласно законодателството на Република България следва да се изготви отделен проект, който се съгласува с различни институции - АПИ, общини, РИОСВ, Басейнова дирекция, НКЖИ или други подобни ведомства.
Решението на КЗК, с което се отхвърлят четирите жалби, подлежи на протест пред Върховния административен съд (ВАС).
Междувременно Върховният съд излезе с определение, че правилно КЗК е отказала предварително изпълнение на решението за класиране.
Припомняме, че сръбско-българската газова връзка е разделена на девет части, като на територията на България тя е с дължина 62 километра. Средствата за нея са обезпечени чрез грантово споразумение, съфинансирано от Механизма за свързване на Европа. Проектът за междусистемна газова връзка на територията на България се реализира от „Булгартрансгаз“ ЕАД според подписаната на 17.05. 2018 г. декларация между двете държави. Чрез нея и със съгласието на Европейската комисия „Булгартрансгаз“ ЕАД е определено за организатор на проекта и бъдещ оператор на интерконектора. Обявен е като неотменим ангажиментът на двете страни не само изпълнението на проекта, а също така да се ускори пускането в експлоатация на връзката най-късно до месец май 2022 г.
Като се има предвид, че процедурата по обжалване още не е приключила, а няма кандидат, предложил по-малко от 300 календарни дни за изпълнение, то този междудържавен ангажимент изглежда все по-неизпълним.
