След редица изказвания и дори протести се стигна до ново развитие по казуса с новия налог за ВЕИ-тата. Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна въведената от 1 януари 2014 г. такса за производство на вятърна и слънчева енергия, предаде БГНЕС.
Той счита, че приетите с гласуването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. разпоредби в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се въвежда таксата, са в противоречие с основните конституционни принципи на правовата държава и свободната стопанска инициатива.
Член 19, ал. 2 от Конституцията гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Според Росен Плевнелиев въвеждането на такса само за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия създава различни правни условия за стопанска дейност и неравно третиране. Не се предвижда да плащат такава такса нито другите производители на енергия от възобновяеми източници – напр. водноелектрическа енергия, биомаса, нито останалите стопанските субекти, от които държавата изкупува електроенергия на преференциални цени - произведената по високоефективен комбиниран начин електроенергия от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
В Конституцията се посочва, че инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. Стопанската инициатива може да се разгърне само при законова сигурност за правните субекти при осъществяване на дейността им.
Правовата държава означава правна сигурност и предвидимост. Това е предпоставка за привличане на инвестициите. Правната несигурност създава риск не само да няма нови инвестиции в страната ни, но и да загубим вече осъществени инвестиции и работни места. Стабилните инвестиции и икономическият растеж, а не популисткото и административно-командно намаление на цените на електроенергията, създават заетост и повишават доходите на гражданите.
Законодателният процес за промяна на нормативен акт трябва да става при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, установени в чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В случая не е спазен нито един от тези принципи. При протеклата законодателна процедура не стават ясни причините, които налагат приемането на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането, а не само очакваните постъпления в приходната част на бюджета. Липсва и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Мотивираността на законодателните промени в съответствие с установените критерии в Закона за нормативните актове е предпоставка за правна сигурност и стабилност.
В мотивите на свое Решение № 10 от 2009 г. Конституционният съд посочва, че законодателят може да преценява дали и какви условия да включва в приеманите от него закони, с които регулира съответни обществени отношения, но като се съобразява с духа и разпоредбите на Конституцията и на Закона за нормативните актове.
В свое Решение № 4 от 2013 г. Конституционният съд се е произнесъл, че таксите са финансово плащане, дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги. Това означава, че държавата може да събира държавни такси от гражданите и юридическите лица, но само когато те получават насрещна услуга. В случая няма предоставяне на каквато и да е услуга от държавен орган, свързана с производството на електрическа енергия.
Отправеното до Конституционния съд искане не спира прилагането на приетите текстове. Дали приетите разпоредби са противоконституционни, може да реши само Конституционният съд на Република България.
От Европейската комисия вече изпратиха писмо, с което изразяват притеснение от новата такса. Запознайте се с текста му тук.
