На първо четене пенсионната реформа, която е сред основните законодателни промени на това управление, очаквано беше одобрена. Това стана, след като 115 от общо 169 гласували депутати приеха е предложения от Министерски съвет законопроект. Логично всички присъстващи от БСП бяха против, същото се отнасяше за шестимата гласували от "Атака", както и един от "Патриотичния фронт", където имаше 13 въздържали се.
Преди гласуването Петър Славов от Реформаторския блок посочи, че Реформаторите са доволни от формулирания избор за хората да могат да се осигуряват и в универсални пенсионни фондове или пък изцяло в НОИ. Радан Кънев обаче поиска повече яснота и изглаждане на втория пенсионен стълб, защото не бивало хората, родени след 1970 година, да страдат заради все по-малката възможност пенсията от държавата да расте. Пакетът не изглежда достатъчно смел, но е достатъчно умен, за да не бъде атакуван при следващото управление, каза Кънев.
Хасан Адемов от ДПС предупреди, че не трябва да има слаба политическа подкрепа за пенсионната реформа, иначе тя може да бъде атакувана при следващо управление. Средната възраст за пенсиониране в България е 57 години и 6 месеца, а в ЕС – 62 години. Когато махнем привилегированите, за трета категория ефективната възраст за пенсиониране е 62 години и 9 месеца, предупреди Адемов, визирайки основния стълб на пенсионната реформа - увеличението на пенсионната възраст. А Димитър Байрактаров от "Патриотичния фронт" го допълни с думите, че и сега 0,3% работещи издържат 1,3% неработещи – не вярвайте на твърдението, че е обратното, каза той. Байрактаров призова за повече решителност – например да се въведе т.нар. електронно управление на пенсионната система. Това е щяло да разтовари държавата от раздутата администрация, да разтовари българския бизнес от излишна допълнителна тежест, освен данъчната. Виждаме, че по тази тема спря да се говори, заяви той.
Освен този законопроект, имаше още цели шест законопроекта с предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Две от предложенията бяха на БСП, едно беше на Атака, едно на Реформаторския блок, едно на Патриотичния фронт и едно на Велизар Енчев. Само това на Реформаторския блок мина - с огромна подкрепа, 145 "за" от 153-ма гласували.
Предложенията извън това на правителството
Предложението в законопроекта на Михаил Миков беше следното - дела на всяка година осигурителен стаж се увеличи от 1,1 на 1,2 от 1 януари 2016 година. Предлагаше се и размерът на предсрочната пожизнена пенсия да се определя по формулата за нормална пенсия като за всеки месец, недостигащ до изпълнение на условията за възраст и осигурителен стаж, намалението да бъде с 0,4%. Според БСП така максималното намаление на пенсията може да достигне до 9,6%. БСП предлага още максималният размер на осигурителния доход да се фиксира на десет минимални работни заплати, а не да се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Законовото предложение на Мая Манолова е за ранното пенсиониране. Предложението на Реформаторския блок касаеше осигурителния стаж и кога да има право да се вземат пенсии за тези, достигнали стажа преди 2015 година. Предложението на "Патриотичния фронт" беше за лицата, занимаващи се с морско дело. То не беше прието въпреки двете гласувания и въпреки призива на Димитър Байрактаров към ГЕРБ, които не били разбрали какво се гласува и че нямало да стане нищо страшно, ако се гласува. Предложението на "Атака" - 500 лева минимална пенсия и спиране на вдигането на пенсионната възраст, беше отхвърлено с огромно мнозинство, както и това от Велизар Енчев - за военнослужещите и какво се брои за стаж при тях.
Пенсионната реформа
Пенсионната реформа на Ивайло Калфин предвижда плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до достигане на 65 години и за двата пола към 2037 г. за масовата трета категория труд. Предвижда се стажът за пенсиониране също да се увеличава с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027 г.
За лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж, който е не по-малко от 15 години действителен такъв, се предлага също плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране, която да достигне през 2029 г. 67 години. Предлага се създаване на нова разпоредба за уреждане на възможността за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица с изискуем осигурителен стаж и недостиг на възраст до 12 месеца. Пенсията се намалява с 0,4 % за всеки недостигащ месец и е пожизнена.
Възрастта за пенсиониране на упражняващите първа и втора категория труд също плавно ще се увеличава до достигане на 55 години за първа категория и 60 години за втора. В момента работещите първа категория труд мъже се пенсионират на 52 години и 8 месеца, а жените – на 47 години и 8 месеца.
Запазват се възможностите за по-ранно пенсиониране на работещите първа категория труд – на 45 години при 10 години стаж в случай на съкращения от предприятието.
От 1 януари 2016 г. се предлага въвеждане на възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Отбрана и сигурност", като възрастта следва да е 52 години и 10 месеца. Предлага се плавно увеличаване на възрастта до достигане на 55-годишна възраст. Срещу тази реформа има остра съпротива от страна на синдикатите и служителите в МВР.
Предвижда се увеличение на осигуровката за пенсия с по един процентен пункт съответно през 2017 и 2018 година. В момента вноската за фонд "Пенсии" е 17,8%, което означава, че през съответните години тя ще нарасне съответно на 18,8% и 19,8%. Според изчисленията на Ивайло Калфин и екипа му резултатът от повишената вноска като допълнителни приходи за фонд "Пенсии" в Държавното обществено осигуряване ще бъде в размер на 234,9 млн. лева за 2017 година и 481,4 млн. лева за 2018 година. За да не се допусне нарастване на общата данъчно-осигурителна тежест се отменя предвиденото увеличаване на осигурителната вноска в универсален пенсионен фонд от 5% на 7%, която трябваше да влезе в сила от 2017 година.
С промените на социалното министерство се предвижда доизграждане на промените в тристълбовия модел на осигуряване и въвеждането на възможност за избор дали да се осигуряваме както досега - в универсален пенсионен фонд и в държавното обществено осигуряване или само в държавното обществено осигуряване. Лицата родени след 31 декември 1959 година ще имат възможност на избор къде да отиват техните вноски, като за разлика от приетите в края на 2014 текстове, този избор няма да е еднократен. Той ще може да се прави веднъж годишно и не по-късно от 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Натрупаните средства по индивидуалните партиди от частните фондове, които гражданинът вземе решение да прехвърли само към държавното осигуряване, ще се съхраняват в т.нар. Сребърен фонд с цел да бъде възможна обратимост на този избор.
