Пчелите в региона на Странджа планина измират масово, предупреждават местните пчелари. Над 1000 пчелни семейства са умрели само през тази зима, предаде БГНЕС.
В региона, който е известен с мановия мед, фермерите броят всеки ден нови опустели кошери. При някои от тях загубите са на 100% и няма незасегнат пчелин. Никога не сме виждали подобно бедствие, досега винаги са умирали по няколко процента, оплакват се фермери, които от 20 г. се занимават с добив на мед.
"Причините са основно нозематоза и вароатоза, доказа се и с проби", сподели Манол Тодоров, председател на сдружение "Странджански манов мед" в Царево. В региона всички пчелини са концентрирани на близко разстояние и така се получава ефект на епидемия, добави той. Само във Варвара са загинали 200 пчелни семейства. В района на Бродилово, в сърцето на Странджа, загубите са нормални: от 150 - само 5 – 6 са загинали, казва Тодоров.
Единият от проблемите е гъстотата на пчелините. Планина Странджа е прекрасно място за поставяне на кошери, защото сме отдалечени от населени места, няма земеделски земи, но не ни разрешават, споделя пчеларят. Ловците, които се грижат за дивеча, се опасяват, че може да се бракониерства, да се гонят животните, а ние ще сме им в полза, добавя Манол Тодоров. И докато той води битка да сложи пчелини в планината, всички пчелари от региона се молят държавата да им помогне. Около 100 лв. струва новото пчелно семейство, а има опасност за някои от фермерите годината да е "нулева", което ги обрича на фалит.
"Искаме само 3 – 4 млн. лв., за да възстановим жертвите си", пояснява Манол Тодоров.
От около 35 000 пчелари, субсидии получават 1000. Самите пари, 12 лв. на пчелно семейство, са недостатъчни и не могат да се равняват със средствата, които се дават на животновъди и на земеделци, оплакват се пчеларите. Към момента нямаме отговор дали ще бъдем подпомогнати или държавата ще се отнесе с нас като мащеха, добавя Манол Тодоров и завършва: "Ако няма пчели, няма растения, няма животни, няма и хора".
Проблемът с пчелите е много сериозен и в световен мащаб, като от няколко години насам се говори за т.нар. Синдром на празния кошер. Синдромът по същество представлява необяснимо напускане на кошера от пчелните семейства, който повече не се завръщат. Според редица изследвания този синдром се дължи най-вече на безконтролното използване на пестициди, което натравя пчелите и обърква възприятията им. Няма обаче твърди доказателства какво точно представлява Синдромът на празния кошер.
В България фондация "Кредо Бонум" организира теренно проучване, което целеше да докаже дали у нас съществува т.нар. синдром. Събраните данни не доказаха наличието на синдрома, но е факт, че теренното проучване не обхвана абсолютно всички области, в които има кошери.
От години различните организации на пчеларите в България се борят да осигурят европейски субсидии за препитанието си. В Общата селскостопанска политика обаче пчеларството все още не е залегнало за по-активно подпомагане, главно заради спецификата си.
