3 км нови тунела и 10 км виадукти може да бъдат изградени по магистрала „Хемус” до 2020 година, каза днес регионалният министър Лиляна Павлова.
Относно това защо трасето на автомагистрала „Хемус” в частта му от Ябланица до разклона за Ловеч ще струва над 700 млн. лева, Павлова разясни, че индикативните стойности за магистралата са правени през 2013 г. по предварително обявление и предварителен проект без наличие на детайлно проектиране, а само на предпроектно проучване. „Сега имаме реалния проект, който беше представен през септември на желаещите да строят „Хемус”, на база на който те да преизчислят финансовата стойност и да подадат финансовата си оферта. Това доведе до увеличаване на индикативната стойност, но то вече няма да надвиши нашите оценки”, обясни Павлова, цитирана от БГНЕС.
Тя заяви, че трасето Ябланица-Ловеч на „Хемус”, което е 60 км включва много тежък терен - над 3 км тунели и над 10 км сложни големи виадукти. Виадуктите ще бъдат като тези на магистрала „Струма” и тези на Витиня. Така, че извън основното трасе, което е магистрално – ако 1 единица струва самото трасе на една магистрала, когато говорим за тунели и съоръжения – сложни виадукти – цента на километър за тези съоръжения е минимум е с 10 отгоре. При остойностяване вече на параметрите на проекта, с който ние разполагаме за тези 60 км това е една цена над средните цени и офертите отговарят, каза Павлова.
Регионалният министър заяви, че самото строителство на магистрала „Хемус” излиза извън мандата на сегашното правителство, тъй като строителството ще бъде до 2020 г. Павлова не даде конкретен отговор какви са шансовете да бъдат построени тези участъци от „Хемус”. По нейни думи предстоят да се проведат преговори с Министерството на финансите, Министерски съвет и Народното събрание, за да се вземе решение за осигуряване на финансиране.
Освен това тя коментира и програмата за енергийна ефективност, като поясни, че от 1 януари националната програма се отваря с възможност всички многофамилни сгради да кандидатстват по нея. Павлова посочи, че за да може да има равно третиране, подход и правила, по които желаещите за саниране да кандидатстват, една част от сградите ще бъдат с европейски средства, а за тези, които не могат или не стигне, ще се финансират по Националната програма.
Припомняме, че днес еврокомисарят по въпросите на регионалната политика Кристина Крецу заяви, че Брюксел все още не е изплатил на България проекти за 1 млрд. евро. Голяма част от въпросните проекти са именно в сферата на инфраструктурата.
