Цялата информация, която Временната анкетна комисия за ЧЕЗ е получила от ДАНС, разузнаването и служба "Военна информация" относно участието на Никола Молчан в продажбата на българския бизнес за ЧЕЗ, е засекретена. Това е изрично записано в доклада на Временната парламентарна комисия, който беше приет днес със 148 гласа "за" и нито 1 "против" (17 май) от Народното събрание.
Припомняме, че от Молчан има връзки, които водят към премиера Бойко Борисов. Тези връзки бяха осветлени в публикации на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" и във вестника на чешкия премиер Андрей Бабиш "Лидове новини".
Молчан се появи като преводач в екипа на Гинка Върбакова, когато тя отиде в Прага да води разговори с ЧЕЗ дали и при какви условия може българската държава да влезе в сделката. Чехът се оказа разследван за три убийства, едно от които в България – на бившия негов съдружник Либор Мировски преди вече 10 години. Оказа се, че Молчан е финансов директор във фирма MM Global s.r.o. Тази фирма е регистрирана в Прага на 21 септември, 2017 година – точно преди да почнат преговорите между ЧЕЗ и "Инерком България", а неин собственик е Мая Христова, чиято основна фирма "ММ Груп" се намира в същата сграда на Околовръстно шосе 3, в която е и офисът на "Инерком". Христова е бизнес партньор с Петър Лашов, който е сочен за наследник на застреляния шеф на "ВИС-2" Георги Илиев и чието име се появи в аферата "Яневагейт" – като партньор за белот на премиера Бойко Борисов.
Пред репортер на Actualno.com председателят на комисията за ЧЕЗ Жельо Бойчев обяви, че след отговори от българските служби е станало ясно, че чешкият гражданин е участвал като преводач и в други сделки в Чехия. Потенциалните купувачи бяха подложени на стандартни проверки – с този цитат беше изчерпано какво са отговорили службите относно това кой в крайна сметка ще се сдобие с българските активи на ЧЕЗ.
Други тъмни моменти с марка "Върбакови"
В доклада на комисията са изброени още случаи, при които собствениците на "Инерком България" - Гинка и Славчо Върбакови, са имали сблъсък с правосъдието. В първия случай е подаден сигнал за неплатени суми по 15 лизингови договора към доставчици на фирма "Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг" ООД, която има ново име - "Хета Асет Резолюшън България", както и по два договора на Славчо и Гинка Върбакови като физически лица. Става въпрос за почти 12 млн. лева без ДДС. По случая има досъдебно производство – от Окръжната прокуратура в Пловдив, като то е стартирано на 23 март, 2018 година, но не се уточнява с имена срещу кого е производството – то е срещу "длъжностни лица, управляващи и представляващи "Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг". А главният прокурор Сотир Цацаров уточнява, че имената на Върбакови се появили, защото били страни по лизингови договори, докато се разследват други лица. Следствието трябва да продължи поне до 31 май тази година.
Отделно, Софийската районна прокуратура образува досъдебно производство заради "съзнателно ощетяване на чуждо имущество" със сключен договор за покупко-продажба към 4 договора за финансов лизинг с фирма "Марсинвест" ООД, която тази фирма била управлявана от Върбаков и "още едно физическо лице“. В крайна сметка, на 20 юли, 2016 година прокуратурата прекратява производството.
Има обаче повдигнато обвинение срещу Върбаков като част от организирана престъпна група – заради данъчни престъпления, довели до щети от над 807 хил. лева. На 10 февруари, 2014 година обаче прокуратурата е прекратила наказателното производство.
Последният случай е за "обсебване" на лек автомобил "Ферари", на стойност 152 562 евро. Колата е взета на лизинг от Гинка Върбакова, но стартиралото наказателно производство по случая е прекратено на 9 октомври, 2014 година.
Препоръките на депутатите
Иначе на първо място народните представители, които бяха част от Временната анкетна комисия за сделката за ЧЕЗ, обръщат внимание на приватизацията на ЕРП-тата. Като недостатък на процеса те посочват, че е имало много нормативни промени и това води до повишен риск от спорове между частните инвеститори и държавата.
При процеса държавата е продала 67% от активите на електроснабдителните и електроразпределителните дружества и не си е осигурила възможност да влияе върху важните решения и така да следи за опазването на обществения интерес, заключват депутатите. През 2012 година беше извършена и продажбата на остатъчните дялове, с което установените слабости се задълбочават, се посочва в заключенията на доклада. "Пълното раздържавяване на сектора само частично изпълнява заложените финансови и стратегически цели", пише в констатациите.
Изрично за ЧЕЗ е посочено и, че било дадено предимство на "купувача чужд-инвеститор" пред "продавача-държавата" при първоначалната приватизация, когато ЧЕЗ влиза на българския пазар, като предварителната работа по процедурите била дадена на външен консултант – BNP Paribas, а не я е извършила държавата. Записано е и, че след приключване на продажбата ЧЕЗ завежда 3 международни арбитражни дела за неизпълнение на задълженията на продавата т.е. българската държава и ги печели и трите, получавайки обезщетение от малко над 4,4 млн. лева.
Конкретно за случая "ЧЕЗ България" депутатите смятат, че "Инерком България" нямаше да бъде счетен за опитен и стратегически инвеститор, ако участваше в процедурата по приватизация преди години. Компанията не отговаря на критериите, определени през 2004 година, нито може да обясни как ще осигури финансирането на сделката, смятат народните представители, като напомнят, че представителите на "Инерком България" на изслушване в комисията са казали, че фирмата ще разчита на банков заем, за да финализира сделката. Същевременно обаче представители на финансовите институции, чиито имена бяха замесени в сделката, не са дали информация пред комисията дали ще участват в този процес. Единствено Първа инвестиционна банка (ПИБ) е потвърдила, че има интерес да отпусне 80 млн. евро за сделката, докато от "Уникредит Булбанк" не дават информация и казват, че такава е предоставена на БНБ, защото била "професионална тайна". БНБ пък направила проучване и не открила нищо притеснително в контактите на български банки с "Инерком България".
Заради отказа на банките да дадат информация по сделката от комисията записаха в препоръките Българската народна банка (БНБ) да изиска кореспонденцията по казуса и да я предостави в Народното събрание. Това беше една от причините депутатите от ГЕРБ и ДПС да подпишат с особено мнение доклада на комисията.
В своите препоръки депутатите поискаха още от Министерския съвет да анализира приватизацията на енергийните дружества, както и да ревизира постановлението за определяне на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност в енергийния сектор. Депутатите настояват в списъка да бъдат вписани и основните активи и дейности на ЕРП-тата.
Дебатът
"Често чуваме въпроса кой стои зад Гинка Върбакова и "Инерком"? Едно е сигурно - те са подставени лица. Зад тези хора и тази фирма стои уродливото лице на политическо-икономическото лице на държавата. Всичко в сделката с ЧЕЗ прилича на една голяма лъжа - това повече не може да се случва, защото днес е това дружество, утре ще е цяла България. Това каза зам.-председателят на "БСП за България" Крум Зарков по време на дебата по доклада на Временната комисия за ЧЕЗ.
Зарков попита как е възможно да бъде доказан произходът на средствата за финансиране на сделката в края на миналата година, а всъщност да става въпрос за финансови средства, които тепърва ще бъдат търсени - според казаното от "Инерком" пред комисията.
"И управляващи, и опозиция започнаха да правят непремерени и хаотични действия. Правителството няма коалиционна съвместимост на програмите по този толкова важен и имащ отношение към всички български граждани сектор, какъвто е енергетиката. Това е достатъчно основание да не подкрепим доклада на комисията. Това заяви от името на ДПС Елхан Кълков.
Успяхме единствено да изчистим името на Гинка Върбакова, всички се произнесоха за нея, ГДБОП, ДАНС, прокуратурата, остава само Светия синод да се изкаже. Ние подкрепихме с особено мнение, защото въпреки всичко в работната група се водеше един доста толерантен диалог, бяха думите на депутатът от ВОЛЯ Пламен Христов.
Нито един инвеститор няма да дойде при нас след всички скандали, които развиваме. Ние не дадваме добра политическа среда за подобни сделки. Ако се заведе дело срещу българската държава, кой ще плаща? Мисля, че комисята си свърши работата, не откри нередности, но даде добра насока, поражда въпроси до колко службите трябва да следят такива сделки, до колко дъжавата трябва да се намесва в такива сделки. Този доклад е добър, позравявам комисията, но много от балоните се пукаха, това за мен е удовлетворението, заяви депутатът от ГЕРБ Валентин Николов, който е и бивш директор на АЕЦ "Козлодуй".
Специално в този сектор КЕВР има огромно влияние. Не трябва да се спекулира с тази тема. Можем да дадем достатъчно механизми на регулатора. Трябва да имаме малко повече доверие в собствените си институции. Ние никога няма да харесваме електроразпределителните дружества, независмо как се казват - "ЧЕЗ", "Инерком, "EVN", "Енерго - Про", но затова можем да имаме добър регулатор, каза депутатът от ГЕРБ Александър Ненков.
Не можахте да докажете нито едно от внушенията, които направихте в началото, въпреки цялята власт, която имахте. Така се обърна към опонентите си от БПС депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Една от препоръките да подпиша доклада с особено мнение е, че принуждавате БНБ да наруши закона (бел. ред. - Комисията иска БНБ да предостави пълната кореспонденция с българските банки по сделката в ЧЕЗ, въпреки че УниКредит не пожела да коментира пред народните представители с аргумента "професионална тайна"). Щяхте да компрометирате доклада в самия край, след като не открихте нищо и се хванахте за някакви копия от писма. "УниКредит Булбанк" не са ви предоставили копие на писмата, защото не е законно, това копие няма да допринесе нищо, коментира още депутатът.
