Манията за копаене на биткойни, включително и в България, е заради високите им цени дори в пандемията. Наскоро стана ясно, че дори инвестиционни фондове, които традиционно влагат в злато, са се пренасочили към криптовалутата. Затова и цената на един биткойн твърдо мина 15 000 евро, пише 24 часа.
Според най-голямата щатска банка JPMorgan Chase & Co възходът на криптовалутите ще бъде за сметка именно на златото. От октомври насам се наблюдава отлив на средства за ценни метали и прилив към биткойна. Това е тенденция, която ще продължи в дългосрочен план, тъй като все повече институционални инвеститори ще заемат позиции при криптовалутите, смятат анализатори на банката, пише Bloomberg.
По изчисления на JPMorgan биткойнът съставлява едва 0,18% от семейните инвестиционни активи в сравнение с 3,3% при златните борсово търгувани фондове. Пренасочването на фокуса от злато към биткойн би представлявало трансфери в размер на милиарди долари в брой. В краткосрочен план обаче има голяма вероятност цените на биткойна да са нараснали прекалено много, а пред златото да предстои възстановяване, казват от банката. Биткойните се добиват чрез изчисляване на сложни математически задачи, които са толкова заплетени, че само специални машини с висока консумация на ток могат да се справят с тях. Проблемът обаче е, че те се нагряват от процеса. Затова, особено ако са няколко, има нужда и от водно охлаждане. То също изразходва много електричество. 4 “копачки” с охлаждане например харчат ток за над 3 хил. лв.
Повечето копачи обаче имат поне по 100 машини. Хората, които се занимават с добив на криптовалути, вече са много, над 50 млн. са редовните биткойн копачи по света. Всички имат специално оборудване. Системата е направена така, че те си помагат. На всеки 10 мин се решава една задача. Наградата е 6,25 биткойна. Тя периодично намалява. През 2012 г., когато биткойнът тръгна, наградата беше 100 биткойна. След 2 години стана 50, а след още 3 – 25. Преди да достигне сегашното си ниво, за 10 минути се разпределяха 12,5 биткойна. Те ще продължат да намаляват до 2140 г., когато ще свършат.
1 биткойн се дели на 100 млн. частици, наречени сатоши. Името идва от създателя на биткойните – мистериозния Сатоши Накамото. Никой обаче не знае кой е той и дали реално съществува, възможно е и зад името да стои цяла група. При копаенето всеки получава според приноса си в изчисляването на задачите. Колкото по-голям обаче е той, толкова по-висока е и сметката за ток. Затова мнозина решават да спестят този разход и се присъединяват незаконно към мрежата. Подобни случаи има в чужбина още от 2013 г., а първият в България е от 2015 г. Машините също са скъпи. Една прилична копачка излиза поне 2500 лв. Водното охлаждане за нея е още 1000. Затова дори в България има случаи и на кражби на самото оборудване за копане на криптовалути. Биткойните се трупат в специални портфейли с два ключа – публичен и частен. Те са децентрализирани, не ги контролира държава или организация. Цената се определя от търсенето и предлагането.
Заради постоянното намаляване на броя останали биткойни, както и количеството, разпределяно за 10 минути, стойността расте главоломно. В момента е 31 000 лв. за един. Рекордът е 35 000 лв. и е отпреди 2 г. Виртуалните пари се обменят на множество борси, приемат се и за пазаруване. В България човек може да си плати екскурзия или абонамент за сайт за секс запознанства например. Един от университетите ни дори приема таксата за обучение да бъде платена в биткойни. Има и българско биткойн общество, както и битомат, от който човек може да изтегли пари срещу биткойни.
Макар според мнозина биткойните да са балон, той вече 9 години от създаването си е във възход. При всяка транзакция към всеки биткойн се добавя уникален код, указващ от кой портфейл в кой е преминал, а данните не са публични. Това прави криптовалутата силно предпочитана от престъпници и хора, занимаващи се със сенчест бизнес.
