Парламентът прие бюджета на държавата за 2019 година, предаде БГНЕС. "Законът за държавния бюджет предвижда една прогноза за следващата година, която е добра. Нашето общество следващата година ще бъде по-богато", заяви финансовият министър Владислав Горанов в изказването си от парламентарната трибуна след окончателното гласуване. Така, след тридневни дебати и разисквания, народните представители приключиха работа по бюджетите на НЗОК, ДОО и централен бюджет точно в 19.25 часа тази вечер, когато удари и парламентарният звънец.
С подкрепата на 100 народни представители, 66 гласували „против“ и един „въздържал се“ парламентът най-напред гласува финансовата рамка на бюджета за догодина. Разчетите на управляващите показват, че приходите в бюджета ще бъдат в размер 25,6 млрд. лв., а 23,1 млрд. от тях ще бъдат от данъци. От данъчните приходи най-голям дял заема данъка върху добавената стойност (ДДС), възлизащ на 10,8 млрд. лв. Приходите, предвидени от акцизи са в размер на 5,3 млрд. лв. Утвърдената от депутатите финансова рамка предвижда разходи в размер на 13,3 млрд. лв. Най-много средства от хазната ще бъдат изразходвани за заплати – 5,1 млрд. лв. 80 млн. лв. институциите ще имат на разположение за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия. Общините ще могат да разчитат на трансфери в размер на 3,7 млрд. лв. През следващата година страната ни ще внесе в общия бюджет на Европейския съюз почти 1,3 млрд. лв. Депутатите утвърдиха още бюджетите на Съдебната власт, Народното събрание, Сметната палата, Администрацията на президента, Омбудсмана, Министерски съвет, както и отделните министерства.
Към настоящия момент страната ни отделя 0,5% от Брутния вътрешен продукт, за да финансира различни културни политики, но от опозицията настояха този процент да нарасне. „Културата е изтърсачето на този бюджет“, заяви по време на дебатите депутатът от БСП Александър Симов. Според него ниското финансира издава липса на отношение към културата, а държавата трябва да полага повече грижи в тази област. На тези упреци отговори Диана Саватева от ГЕРБ. „Колкото и да се даде за култура, винаги ще се иска повече. Трябва да сме реалисти и да знаем с какво разполагаме“, аргументира се тя от трибуната.
Според управляващите държавата прави достатъчно за развитие на сектора, а това не зависими само от средствата, но и от правилните културни политики. Бюджетът на социалното министерство е с допълнителни средства за хората с увреждания. Депутатите гласуваха бюджета на Министерството на труда и социалната политика с включени 150 млн. лева за хората с увреждания, за които ангажимент пое лично премиерът Борисов. Средствата трябва да осигурят доброто изпълнение на законопроектите за хората с увреждания и за личната помощ, чийто окончателен вариант предстои да бъде одобрен на второ четене.
Разходите за отбрана се увеличават за втора поредна година. Наред със средствата за персонал нарастват и тези за издръжка и капиталови разходи, а с осигуряването на средства за инвестиционните проекти се гарантира развитието на модернизацията на Въоръжените сили.
Средствата на Централната избирателна комисия за догодина се превърна в спор „за“ и „против“ машинното гласуване. Причината – БСП предложиха бюджетът на ЦИК да бъде увеличен с 50 млн. лв., а те бъдат използване за обезпечаване на въвеждането на машинното гласуване. Настояването им не срещна одобрение от управляващите, което доведе до поредица от взаимни обвинения. Според БСП машините трябва да бъдат осигурени още на следващите избори, които предстоят през 2019 г., но от ГЕРБ възразиха с необходимостта от дискусия. Мнението на управляващите е, че е нецелесъобразно машини да има в подвижните избирателни секции и секциите в чужбина, защото е сложно за организация. Според тях времето за обработката на данните при машинното гласуване е повече от времето, за което се обработват протоколите при гласуване с бюлетини.
Напрежението в залата се повиши, след като Георги Свиленски от БСП отправи директен въпрос към зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той го призова да отговори дали е готов, като председател на предизборния щаб на ГЕРБ, да изведе партията на избори с въведено машинно гласуване. Отговорът на Цветанов не закъсня и той се обърна към Свиленски с обещанието, че това ще бъде неговата първа загуба като председател на предизборния щаб на БСП. В крайна сметка председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че парите са заложени в централния бюджет и ще бъдат насочени, когато има условия за плащане.
Парламентът гласува бюджетите на обществените медии за 2019 г., но темата предизвика дискусия в пленарна зала заради предложението на левицата БНТ и БНР да разполагат с по 5 млн. лева повече от догодина. По време на дебатите депутатът Александър Симов аргументира предложението с необходимостта от борба с фалшивите новини. Тема, ставаща все по популярна напоследък. Според БСП с добре финансирани обществени медии опасността от фалшиви новини ще бъде намалена. Обществените медии трябва да получават повече финансиране, но след реформи, а борбата с фалшивите новини не бива да се води чрез Закона за бюджета, възразиха управляващите. В крайна сметка предложението на левицата бе отхвърлено, БНР и БНТ ще разполагат съответно с 44,2 млн. и 67,7 млн. лева.
Общата субсидия за делегираните от държавата дейности ще бъде в размер на над 3,2 млрд. лева. Трансферът за зимно поддържане и снегопочистване възлиза на над 38 млн. лв., а за капиталови разходи - 179 млн. лв. ДПС поиска допълнителни 3 млн. лева за зимно поддържане на пътищата, които да бъдат държани като резерв в случай на бедствено положение или друга кризисна ситуация, но предложението не срещна подкрепа.
Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас остава 11 лв. и през 2019 г. С 97 гласа „за“, 46 – „против“ и 3 „въздържал се“ решението бе гласувано вкупом с няколко други текстове от закона и без никакъв дебат в пленарна зала. Предложението на управляващите за запазване на размера на субсидията не срещна възражение от страна на опозицията.
От месец омбудсманът Мая Манолова пътува за срещи с граждани из страната, използвайки обществен транспорт. В началото на ноември финансовият министър Владислав Горанов заяви, че НСО е „една скъпа таксиметрова компания и точно за това в новия бюджет има текстове, с които тази практика се прекратява“. Въпросните текстове бяха одобрени от депутатите, но се сблъскаха с критиката на опозицията. Според соцдепутатът Георги Гьоков институцията на омбудсмана се е утвърдила като една от най-сериозните в страната и не заслужава такова отношение. Според председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова текстовете на закона не се отнасят конкретно до колата на Манолова, а до охраната ѝ от НСО. Според нея не е нужно Манолова да се вози на влак или автобус, защото институцията разполага с бюджет от 3,2 млн. лв., с които може да си позволи кола и шофьор. Ако все пак не го направи, Менда Стоянова заяви готовност да ѝ бъде предоставена „строшена кола“ от парламента.
