Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Тази стара българска поговорка добре описва създалата се ситуация около административното увеличение на минималните осигурителни прагове, което не засегна тютюневия сектор. А в тютюневия сектор водещите играчи са „Булгартабак“, където официално влезе Делян Пеевски и „Кингс Табако“.
Днес (20 октомври), пред Нова телевизия социалният министър и вицепремиер Ивайло Калфин обясни, че процесът по определяне на минималните осигурителни прагове, е обективен. Калфин уточни какви критерии са използвани за секторите, в които няма договорка между работодатели и синдикати. Става въпрос за общо 37 сектора, за пет от които имало разговори, но не и разбирателство, по думите на Калфин. Един от тези пет сектора е тютюневият.
Социалният министър заяви, че като критерии са взети печалбата в сектора през миналата година, както и нивото на средната работна заплата и средният осигурителен доход за тази година. Така той защити решението и определи анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ) по темата като неверен, защото не били гледани точните данни.
Actualno.com потърси за мнение по въпроса един от анализаторите на ИПИ – Калоян Стайков. Г-н Стайков обобщи ситуацията със следния кратък коментар – който иска да бъде разбран, да подходи прозрачно и публично, иначе следват обяснения и през медиите и тълкуване. Той зададе и задочно няколко въпроса към Калфин.
На първо място – кои точно данни са използвани за вземане на решение от социалното министерство? Единствените публично достъпни данни са тези на Националния статистически институт (НСИ). А там данни за печалбата на тютюневия сектор няма – има данни за оборота в сектора. През август тази година индексът за оборота в тютюневия сектор е 130.0 пункта, а през август 2014-та година – 134.7 пункта (бел. ред. - гледана е категория "динамичен ред"). Спад в оборота обаче има и при добива на метални руди, ако погледнем точно същата статистика – при това с 13.6 пункта. Понижение се наблюдава при производството на основни метали – с 23.7 пункта. Спад има и при производството на текстил – с 0,4 пункта. Общо примерите за спад са 6-7 на брой в различните сектори.
Другите въпроси, по които Actualno.com също потърси министър Калфин, но телефонът му даваше свободно – защо самият процес по договаряне между синдикати и работодатели не е разписан? Защо няма публично обявена оценка за въздействие върху сектора при промяната на праговете? Кои организации всъщност преговарят в отделните сектори и дали те са представителни за сектора? Все въпроси без отговор от държавата – и то от години.
Процесът на договаряне
Още в края на август, 2013-та година, по времето на кабинета Орешарски, ИПИ пуска материал относно процеса на договаряне за минималните осигурителни прагове. Ето и какво пише там дословно:
"Процесът обикновено започва около края на юли с изпращането на писмо от министъра на труда и социалната политика до национално представителните работодателски и синдикални организации. То е придружено от практическа информация като декларирания среден осигурителен доход за първите шест месеца на годината, макроикономическите допускания на правителството за развитието на икономиката през следващата година и дата, на която работна група ще разгледа постигнатите договорености. Още тук става ясно, че МОД (минимален осигурителен доход) не се определя на база преговори между работодателски и синдикални организации в съответната икономическа дейност, а на национално ниво с участието на Министерството на труда и социалната политика.
След получаването на писмото работодатели и синдикати имат около 1-2 седмици, за да постигнат съгласие по новите МОД и да изпратят споразуменията си за разглеждане в работната група. За по-малко от един работен ден тази група разглежда споразумения в 85 икономически дейности с 9 квалификационни групи професии във всяка и определя МОД за следващата година.
Практиката показва, че работната група винаги взима предвид постигнатите споразумения и те влизат в сила за следващата година. Малка подробност е, че понякога тези споразумения се сключват с работодателски организации с малък брой членове, но важат за цялата икономическа дейност. Нищо, че не отговарят на критериите за представителност в чл. 35 от Кодекса на труда.
Ситуацията е по-сложна при икономическите дейности, в които липсва споразумение, независимо дали причината е несъгласие между работодателските и синдикалните организации или липсата на такива. В някои от тези случаи МОД се увеличават със средния ръст на договорените МОД в секторите, където има постигнато споразумение. За първи път тази година се предлага към тази практика да се приложи изключение за един сектор. Всичко това поставя под въпрос изобщо съществуването на МОД у нас – ако процедурата е неясна и зависи от прекалено много фактори, включително и субективни/политически, то това е основание да се замислим дали ползите от праговете превишават разходите".
