Реколтата от грозде тази година ще бъде идентична на миналата като обем, но като тегло ще е по-малко с около 10%. Това прогнозира ръководителят на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев, цитиран от в. "24 часа".
Сушата в повечето лозарски региони не е позволила зърната да се налеят с гроздов сок, затова ще бъдат по-дребни и леки. Това се отнасяло особено за Североизточна България - Шумен, Силистра, Каварна, както и за района на Свиленград и Любимец на юг. Високи добиви очакват в Пловдивско, Врачанско и Сухиндол. Рандеманът се очаква да е по-малък и от 1 кг грозде вместо обичайните 650-700 мл сок да е само 500-550 мл.
За да стане хубаво вино, освен захарността в гроздето е важно в него да има и достатъчно органични киселини.
Гроздоберът в много региони вече започна и от 2 седмици се прибират белите сортове. По-принцип гроздоберът на червеното винено грозде стартира по-късно, но за сорта "Сира" вече е започнал в Южна България.
На практика реколти 2019 и 2020 г. ще бъдат идентични като качество. Прибраното грозде за вино миналата година беше 145 хил. тона, а тази се очаква да е 120-125 хил. тона.
Традиционно и още 130 хил. тона грозде годишно се изваряват за ракии, а около 20 хил. тона - за оцет. Общо лозята у нас са 601 хил. дка, от които се прибират около 300 хил. тона годишно.
От 4-5 години насам гроздоберът започва с близо месец по-рано. Доскоро традиционно се стартираше в средата на септември, а прибирането на реколтата продължаваше до първата седмица на ноември. Сега обаче още в средата на август започват белите сортове и до средата на октомври всичко е приключило.
Пандемията от коронавирус се отрази сериозно на бранша. Заради слабия туристически сезон виното през т.нар. Хорека канал - хотели, ресторанти и кафетерии, е малко.
Неочакван бонус обаче са получили някои от българските винарни. Те са удвоили износа си спрямо миналата година през март, април и май. Причината е, че по това време най-силно засегнати от коронакризата бяха традиционните държави-винопроизводители като Франция, Италия и Испания. Износът на вино от т.нар. Стара Европа на практика беше невъзможен заради логистичните пречки. Затова и доста търговци са се пренасочили към България, в която тогава коронавирусът беше под контрол.
Провалили са се обаче очакванията за силен износ на българско вино за Китай. През миналата година натам са отпътували 5,5 млн. литра, а за тази заявките са били за 10 млн. литра. Пандемията обаче ги е провалила и за Китай са заминали едва 50-60 хил. бутилки вино. Надеждите на българските износители са за експорт към Япония, който да компенсира до известна степен спада на източните пазари.
Износът за Русия също е в застой, но като цяло е трудно сега да се дават прогнози и оценки за експорта, защото всичко зависи от последните 2-3 месеца на годината, коментира Коев. Тогава са и най-големите количества на изнасяното българско вино за САЩ, Централна Европа и Азия.
Българският пазар на от ракия има ръст. В първите месеци на коронакризата, когато хората се презапасяваха с продукти са, купували повече ракия, но не и вино.
В подкрепа на лозари и винари за първи път тази година държавата им отпусна помощ “де минимис”. За производителите на грозде има по 250 евро на хектар. Отделно те се подкрепят и по извънредната мярка COVID в земеделието. Там има средно по 300 лв. на хектар. Доста лозари са се възползвали и от дадената възможност за подпомагане при бране на зелено. Така за 711 хектара са получени по още 300 лв. на декар за отстраняване на чепките.
Винарският бранш пък получи възможност за помощ по мярката за кризисно съхранение на вино между май и септември. Допълнително е повишено и подпомагането за инвестиции в предприятията и преструктуриране на лозовите насаждения.
