По-високи заплати и по-ниска инфлация през август, отчете Националният статистически институт. Според данните, годишната инфлация към този месец е 7,7%, като за пръв път от година и половина пада под 8 на сто. Ако пък се сравни с годишната инфлация за същия месец миналата година, тогава тя е била 17,7%.
Паралелно с това, НСИ отчита и повишение на заплатите. Разликата между средната работна заплата през второто тримесечие на тази година и същия период на миналата показва, че сега се взимат средно с по 227 лева повече от работещите.
Още: Инфлацията намаля до най-ниското си ниво от 2021 г. насам
Според статистиците, през миналата година България е била на първо място по ръст на средна заплата от държавите членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната. По данни на Евростат през 2022 г. средно на час европейският работник е получавал по 30 евро и 50 цента, като разликата между най-добре платените и тези на опашката е огромна. Докато в Люксембург и Дания, които са в началото на класацията, са плащали по около 50 евро на час, в България сме получавали 8,20 евро. Непосредствено преди нас са румънците с 9,50 на час. От всички държави членки, които не ползват евровата валута, нашите заплати са се повишили най-много – с над 15%, като тенденцията е това да продължи. След нас са унгарците и румънците, а най-малко увеличение на заплатите са получили в Дания, където също не ползват евро, но по собствено желание.
Още: Повече от половината българи не са прочели нито една книга през миналата година
Освен инфлацията, все по-осезаемият глад за кадри е другият ключов фактор, който принуждава работодателите у нас да вдигат заплати. Ако не го направят, те рискуват да загубят служителите си, заради друга по-добре платена работа, било то у нас или в чужбина. рез второто тримесечие на годината най-голямо увеличение на заплатите са имали работещите в сферата на електрическата, топлинната енергия и горивата, в сферата на строителството и в тази на транспорта. Увеличението е с между 17 и 22% в сравнение със същия период миналата година.
Най-доходоносно, очаквано, е създаването и разпространението на информация и творчески продукти. Секторът е първенец от известно време насам. Към него спадат най-вече информационните технологии и други информационни услуги. Но този вид дейност се допълва още от издаването на печатни издания и музика, както и от производството на филми, радио и телевизионни предавания, предава Нова телевизия. Средната заплата там е над 4700 лева. Над 3 хиляди пък е възнаграждението на ангажираните в един от отраслите, в които работят най-малко хора – електроенергетика, топлофикация, газоснабдяване и горива.
Най-ниска средна работна заплата получават работещите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а малко повече от тях – макар също под 1500, взимат в селското, горското и рибното стопанство.
Работещите българи на възраст между 15 и 64 години са над 2 милиона и 800 хиляди – коефициентът на заетост е 70% и повечето от тях работят в частни предприятия. Ако анализираме данните на националната статистика, стигаме до заключението, че вероятността да работиш е най-голяма, ако си мъж на възраст между 45 и 54 години. Най-много от всички работещи са именно в тази възрастовата група. Друг фактор се оказва придобитото висше образование – почти всички висшисти в България работят, като броят им достига близо 1 милион, особено ако са от София.
Най-малко пък са работещите жени на възраст от 15 до 24 години, с начално образование. Едва 30 хиляди от тях имат работа.
