Искаме повече пряка помощ за икономиката ни в Плана за възстановяване, а не като кредити по финансови инструменти. Това каза вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова на брифинг след срещата си за плана с работодателските организации.
"Има достатъчно възможности и до сега за използване на финансови инструменти, които не са били употребявани от българската икономика и предприятия. Ето защо добавянето на нови инструменти няма да помогне толкова. Настояваме за увеличаване на процента на пряка помощ на българската икономика и индустрия", каза тя.
"Тези предложения ще обсъдим с коалиционните партньори, защото представляват промяна в досегашните намерения по отношение на финансовите инструменти на пряка помощ. Изводът на бизнеса и синдикати е, че не могат повече да поемат кредити, защото са свръхзадлъжняли, същевременно няма растеж, затова е необходимо повече пряка помощ", допълни министърът и даде думата на работодателите.
Председателят на УС на АИКБ Васил Велев посочи конкретни числа: "На пазара има кредитен ресурс за дялови инвестиции, публичен и частен, български и международен, над 4,5 млрд., а вече трета година няма нито лев за пряка подкрепа за иновации инвестиции. От друга страна българските компании в резултат на насложилите се кризи - в енергетиката и коронавируса, тяхната ликвидност и кредитоспособност е допълнително влошена. Затова предоставихме статистика от БНБ - от 2014 г. кредитите на предприятията се е увеличил с 3%, а потребителските - над 30%. На пазара има достатъчно възможности, но не се кандидатства за тях", каза той.
"Ние предложихме и второ решение. Процедурите по пряка подкрепа за ивнестиции в предприятията да започнат незабавно, независимо че не е приет още Плана за възстановяване и развитие. Може да сключваме договори и да се подготвим и преди да дойдат средствата. Нищо не рискува страната, ако започне изпълнението на Плана на възстановяване в подготвителната му част, нищо, че не е одобрен", смята Велев.
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
