Недостигът на работна ръка у нас има пряко отношение към повишаването на заплатите, тъй като бизнесът е принуден да се конкурира за кадри на фона на засилващата се икономическа активност в страната. Това става ясно от най-новата макроикономическа прогноза на Българската народна банка
Според БНБ, задълбочаващият се недостиг на работна ръка и високата инфлация ще провокират нарастване на възнагражденията с близо 10% през тази година, като основен принос за това ще има увеличаването на заплащането в частния бизнес.
„Прогнозираме компенсацията на наето лице да се повиши с 9.6% през 2022 г., основен принос за което ще имат ускореното нарастване на заплатите в частния сектор в резултат от по-високата инфлация и задълбочаващият се недостиг на работна ръка.”, пише в прогнозата.
Възнагражденията у нас ще продължат да нарастват и през идните години на фона на недостига на работна сила, но при по-нисък темп на растеж, главно заради очакваното забавяне на инфлацията.
„Засилването на икономическата активност в страната при ограничени възможности за нарастване на работната сила ще оказва натиск за повишаване на заплатите, но прогнозираното постепенно забавяне на инфлацията през следващите години се очаква да има по-силно влияние и да ограничи растежа на компенсацията на наето лице до 7.9% през 2023 г. и 7.4% през 2024 г.”, прогнозират от БНБ.
Неблагоприятните демографски тенденции у нас са един от факторите, които имат и пряко отношение върху растежа на заетостта.
„Броят на заетите лица предвиждаме да се повиши с 0.5% през 2022 г., като тази динамика ще бъде ограничавана от несигурната външна среда и забавянето на икономическия растеж в страната. Растежът на заетостта се очаква да се ускори до 0.9% през 2023 г. в съответствие със засилването на икономическата активност, след което да се забави до 0.3% през 2024 г. поради продължаващите неблагоприятни демографски тенденции в страната.”, посочват от БНБ.
Според прогнозата, коефициентът на безработица плавно ще се понижи от 5.2% през 2022 година до 4.7% през 2024 година.
Недостигът на работна ръка и застаряването на населението са основен проблем пред икономическото развитие на България. Понастоящем близо 20% от заетите в българската икономика са на възраст между 55 и 64 години, става ясно от данните на Националния статистически институт за последното тримесечие на миналата година.
Близо 20% от работещите у нас са в предпенсионна възраст
Очаква се застаряването на работната сила да продължи с пълна пара. Според прогноза, публикувана от Българската стопанска камара в края на миналата година, през 2035 година над 1/3 от работниците у нас ще бъдат над 55-годишна възраст.
Инфлация
Годишната инфлация в България ще продължи да нараства през първите девет месеца на настоящата 2022 година, след което ще последва слабо забавяне в края на годината, прогнозират от БНБ.
Очаква се в края на тази година, годишната инфлация (според хармонизирания индекс на потребителските цени) да достигне 9.6% - колкото се очаква да нарасне и компенсацията на наетите в страната през тази година.
Към края на месец февруари, годишната инфлация възлиза на 8.4% според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), които се използва като сравнима мярка за инфлацията в държавите от Европейския съюз. Според индексът на хармонизираните цени, който е официалният измерител на инфлацията у нас, годишната инфлация достига 10% през месец февруари.
„Според конструираното вероятностно разпределение действителната величина на инфлацията се очаква да бъде в сравнително широк интервал в края на годината (от 6.4% до 15.2%, като вероятността за това се оценява на 60%).”, пише в прогнозата на БНБ.
„По компоненти на ХИПЦ най-голям принос за инфлацията в края на 2022 г. очакваме да има групата на храните, следвана от нехранителните стоки и услугите. Въпреки че цените на транспортните горива се очаква да останат сравнително високи, техният принос за общата инфлация в края на годината ще се понижи в резултат на базов ефект от същественото им повишение в края на 2021 г.”, посочват от БНБ.
В базисния сценарий на прогнозата не са включени увеличения на цените на битовите услуги (ток, ВиК и топлоенергия), „поради липса на официална информация за предстоящи промени на тези цени от страна на регулаторните органи към датата на изготвянето на прогнозата”.
„По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Тези рискове са свързани главно с динамиката на цените на суровините на международните пазари спрямо технически заложените в текущата прогноза външни допускания. Други рискове произтичат от възможни промени в регулираните цени на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия за битови потребители с оглед на същественото поскъпване на енергоизточниците, което все още не е отразено в тези цени.”, пише в прогнозата.
Още: Програмистите у нас по-добре заплатени отколкото в Германия
