Всеки 4 от 10 лв. в електронната търговия остава невидим за данъчните служби. На практика около 40% от приходите от е-доставки остават извън зоркия поглед на Националната агенция по приходите и в резултат се ощетява хазната. Това стана ясно от данни на НАП, предоставени за „Монитор”.
Анализите и проверките на данъчните показват, че почти 70%, или по-точно 68%, от е-търговците у нас са рискови. Очаквано най-голям дял сред рисковите търговци имат физическите лица без едноличните търговци, които са с 80% резултат. На второ място са едноличните търговци с около 60%, а трети са юридическите лица с под 20 на сто дял. От друга страна, именно фирмите са с най-голям дял на укрити приходи от онлайн продажби. Втори след тях са ЕТ, а последни - физическите лица без ЕТ. По данни на куриерските фирми, които декларират пред НАП какви суми изплащат на свои клиенти за изпратени пакети с наложен платеж, включително пощенски паричен превод, най-често търгуваните по интернет стоки са спортни стоки, облекло и обувки (14%), следвани от компютри, мобилни телефони и др. електроника (около 13%) и от лекарства, козметика, фармацевтични стоки (12,5%). Реално най-голям дял имат стоките в категория „Други” - близо 20%. Проведени анкети показват подобни резултати с тази разлика, че на трето място по онлайн покупки са книги, вестници, канцеларски стоки с около 13 на сто дял.
Точно тези групи стоки са търгувани от рисковите търговци заедно с части и принадлежности за автомобили. С цел намаляване фискалната щета за хазната, която вече наближава 300 000 000 лв. годишно, данъчните предприемат редица мерки като проверки, ревизии, телефонни кампании. С тях рязко се повишава броят на лицата, които доброволно декларират такива приходи. Извършените през 2018 г. проверки на е-търговци са 1750, а ревизиите - 357 броя. Установените задължения са на стойност 27,1 млрд. лв., като от тях доброволно са декларирани и внесени близо 2,9 млрд. лв. На следващата година са извършени 1669 проверки и 629 ревизии. Установените задължения са 24,2 млрд. лв., но доброволно внесените остават нищожно ниски - 1,9 млрд. лв. По време на редовната комуникационна кампания през 2020 г. пък са инициирани над 216 000 обаждания сред 9268 лица. Извършените проверки са 241, от които 65 са установени нарушения и са образувани административно-наказателни производства. Основните проверявани сегменти са доставките на храна и хранителни продукти по домовете, онлайн магазините и лицата, търгуващи чрез платформи за обяви или социални мрежи. От НАП изтъкват още, че много разчитат на сигнали от граждани, ползващи услугите на е-търговци и куриерски фирми, но при доставката на поръчаната стока не са получили касова бележка.
И все пак данните за периода 2014-2019 г. показват, че наред с броя интернет търговци, който се покачва от 58 500 до 90 800, се увеличават рисковите магазини на пазара - от 37 100 през 2014 г. до 61 100 през 2019 г. Съответно потенциалните щети също растат от едва 93,7 млн. лв. на 240 млн. лв. през 2019 г.
Данните на статистиката у нас показват, че онлайн търговията в България се разраства. Дори преди пандемията все повече хора предпочитаха да пазаруват през телефона или компютъра си. По време на наложената карантина през пролетта на 2020 г. е-търговците отбелязаха значителен ръст в поръчките, тъй като всички обекти бяха затворени и потребителите не смееха да излизат навън в пандемичната обстановка.
От НАП за периода април-юни 2020 г. отчитат, че са направени близо 350 000 доставки на онлайн стоки. Изплатените суми пък достигат 3,5 млрд. лв. За сравнение, само година по-рано показателят е малко над 3 млрд. лв. за съответно 300 000 доставки. През 2018 г. пък доставките са под 250 000, а изплатените суми - около 2,3-2,4 млрд. лв.
Всъщност работата на данъчните по управление на риска в сегмента на електронната търговия започва още през 2014 г., когато основната цел е да се изчисли разликата между декларираното и това, което реално има като постъпления при е-търговците. В обхвата на проверките на приходната агенция оттогава до ден-днешен влизат класическите електронни магазини, е-търговските центрове, в които има различни магазини и каталози, онлайн борсите и акционите, е-каталозите и т. нар. пазари при трето лице, в който фирми използват трето лице, което да се грижи за присъствието им онлайн.
Броят на регистрираните електронни магазини е четири пъти по-голям спрямо 2015 г. Съгласно изискванията на Наредба Н-18, по-позната като наредбата за касовите апарати, електронните търговци трябва да декларират своята дейност пред приходното ведомство. Последните данни на НАП сочат, че през 2015 г. регистрираните онлайн търговци са под 5000, на следващата година те стигат тази бройка, а през 2017 г. скачат на над 6000. Най-значителен ръст има в периода 2018-2019 г., когато техният брой се покачва от около 11 000 на близо 17 000 търговци, които влизат в регистрите на НАП. Така стигаме и до 2020 г., когато регистрираните магазини в онлайн пространството са вече близо 20 000 броя.
