България почти сигурно ще се размине тази бюджетна година с предвидения аванс по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това пише в днешното си издание в-к Сега.
По план страната ни очаква от Брюксел 13% аванс от заложените в плана 12,9 млрд. лв. безвъзмездно финансиране или първоначална сума от около 1,7 млрд. лв. Средствата са заложени като приход в рамките на Бюджет 21, но тези постъпления вероятно няма да се реализират и това може да влоши салдото в държавната хазна. Това се разбра от официални и неофициални коментари по повод изпратения миналата седмица в ЕК последен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост.
България се забави с плана по две основни причини – необходимостта да се заемат ясни позиции в частта реформи по темата "Върховенство на закона" и ангажимент за спиране на въглищното производство като част от зеления преход. Служебният кабинет дълго отлага произнасянето по тези въпроси с аргумента, че такава позиция следва да се поеме от редовно правителство, но в крайна сметка изпрати своята версия на плана в ЕК.
Заради забавянето шансът България да получи аванса от 13% до края на тази година е почти нулев, коментираха неофициално запознати с процедурата. За същото намекна в интервю за БНР и ръководителят на представителството на ЕК у нас Цветан Кюланов.
"На комисията са ѝ необходими около два месеца, за да се произнесе по националните планове, а след това Съветът на Европейския съюз има необходимост от още около месец, за да даде финалното одобрение и да може да бъде направено авансово плащане", коментира Кюланов.
Представителят на ЕК у нас обясни кога и как можем да поискаме средства по Плана за възстановяване
Страната ни изпрати редактирания вариант на плана за възстановяване и устойчивост на 15 октомври. Кюланов бе категоричен, че качеството на документа е по-важно от скоростта за превеждане на сумите. Рискът парите от ЕК да не дойдат навреме бе ясен още при актуализацията на Бюджет 21. Според финансисти това ще влоши салдото по консолидираната фискална програма, но проблемът няма да е толкова сериозен, защото срещу тези непостъпили постъпления няма направени разходи. Минусът обаче ще изяде част от преизпълнението на останалите приходи и ще се отрази на дефицита.
