Лидия Николова и съпругът й над 30 години се занимават с рибовъдство и не помнят да е било толкова слаб пазарът и ограничено търсенето на прясна риба в навечерието на Никулден, както е сега.
"Тази година е най-слабо търсенето, а аз съм над 30 години в този рибарник, разказа пред репортер на БТА жената, която е управител на рибовъдното стопанство в Благоевград, разположено край река Струма. Не зная на какво се дължи, може би сме станали много бедни и хората дори за празника се ограничават. Надявам се в последния момент да се засили пазарът, защото ние производителите в такъв случай сме ненужни и ще фалираме, ако не си продадем продукцията. Обикновено продаваме около този празник, това е нашият бог - Свети Николай. И разчитаме на тези няколко дни."
В понеделник са заредили риба някои от по-големите фирми и търговци, но не е както други години, продължава Лидия Николова. "Казвам го искрено и с болка", споделя тя. Според нея отражение дава не само беднотията на хората, но и това, че много риби се внасят в България.
"Това е и хубаво, но и лошо за нас, производителите, коментира Николова. Като дългогодишен производител ме боли, че ние, българите, поне на празниците трябва да се обръщаме към националното, към българското, към традициите. Традиция е на Никулден да има на трапезата шаран или толстолоб, който е малко по-евтин, а не онези вносни риби, на които дори имената им хората не могат да им произнесат. Но това е. Ние, българите, ще оцелеем само тогава, когато се обърнем към родното производство, към традициите си и взаимно трябва да си помагаме."
Разходите на рибовъдите по думите на Николова са много повече от приходите. Рибар богат няма, добавя тя. "Много труден е секторът, продължава тя. Нашият сектор няма никакви субсидии. Работи се по проекти, но колеги, които си
позволиха малки проектчета, се заробиха, а тези, които направиха за милиони проекти, риба не произвеждат и аз съм убедена, че няма и да произведат."
Цените на прясната риба, която се продава сега, са същите, от години наред не са променяни, допълва управителката на благоевградското рибовъдно стопанство. Това според нея е единствената продукция в България - рибата, на която дори са смъкнати цените през последните три години. Преди време цената на едро за килограм шаран достигна до 5 лева, сега е намалена на 4.50 лева.
Обяснението според Николова е заради нестабилността на бранша. "От това, че в нашият бранш има много сива икономика и тези, които работят на чисто и на светло, те
страдат, коментира тя. Но не можем да се преборим. Разчитаме на нашите ръководители, но и тях толкова често ги менят, че имената им не можем да им запомним, камо ли да направят нещо за сектора ни."
Представителите на сектора се стараят да направят нещо заедно, имат и национална асоциация, опитват се да обърнат внимание върху проблемите си, но по думите на Николова все още ни ги чуват. "Този месец отново след Никулден ще се събираме рибопроизводителите, отново ще се мъчим нещо да направим и може би трябва да се обърнем директно към Брюксел, така сме решили - към комисията по рибарство и аквакултури, за да бъдем чути и да ни се помогне", допълва тя.
Не пропуска да спомене и за ползата от рибата като храна. Затова казва, че я боли не само като рибовъд. "След като не яде прясна риба, българинът още повече е болен, казва Николова. Храната, по думите й, е едно лекарство за българина и не е все едно дали той купува и се храни с изкуствени, натъпкани с примеси и некачествени храни. Убедена е, че болестите ще са по-малко, хората ще са по-здрави и по-рядко ще се посягат към лекарствата, ако в менюто им редовно присъства и рибата.
"В миналото, а аз съм над 30 години със съпруга ми в бранша, казва тя, в България се произвеждаше риба в голям тонаж. На глава от населението се падаше над 20 кг годишно. А сега са четири-пет на година, някои казват, че са шест килограмите, но аз не вярвам, че са толкова - говоря за всякаква риба. Това какво говори? Че ние не ядем риба. Никъде го няма по света и в Европа", е нерадостната констатация на Лидия
Николова.
