Едно от най-големите предизвикателства за пазара на труда и работната сила в България е застаряващото население.
Това показват резултатите от проучването на познавателните и социално-емоционални умения на работната сила в България, представени Виктория Левин от Световната банка по време на кръглата маса "Предизвикателства пред пазара на труда в България: ролята на уменията и компетенциите", предаде БГНЕС.
Според изследването средностатистическият българин ще става все по-възрастен, а в България се наблюдава най-резкия спад на населението в работоспособна възраст. Това се дължи предимно на ниската раждаемост и емиграцията.
Изследването на Световната банка показва още, че до 2008 г. в България са отчетени висока заетост и растеж. Те се дължат на сектори, наемащи ниско квалифицирана работна ръка като строителството, производството и търговията. По време на кризата обаче тези отрасли претърпяват и най-високи загуби, а след това не са се възстановяват. В същото време изкуствата, комуникационните, финансовите и бизнес услугите започват да се развиват много по-бързо.
Проучването отчита, че работодателите са загрижени за подготвеността на наличната работна сила в България. Тя е най-сериозна в сектора на информационните технологии и в някои сектори на производството, а образователното равнище на работниците се поставя на 4-то място по важност от работодателите у нас. Изследването на познавателните и социално-емоционални умения показва още, че България е сред страните с най-високо ниво на функционална неграмотност по математика, както и с най-високо ниво на социална стратификация в училищата.
Според специалистите социалните умения са основни, защото над тях се изграждат и техническите умения. Работодателите пък определят социалните умения като по-важни от познавателните. 20% от анкетираните са отговорили, че социалните умения са причина, за да не могат да попълнят работните си места. Този процент надхвърля средния за Европа и света.
Изследването потвърждава, че има връзка между начина на мислене и навлизането на пазара на труда. Хората с по-ниско образование имат и по-ниски социално-емоционални умения. В същото време не се забелязва голяма разлика в социално-емоционалните умения на мъжете и жените. Факт е обаче, че нежният пол се справя много по-добре с общуването. От гледна точка на географското разпределение също не са установени разлики. Изключение правят уменията по математика, като хората от селските региони показват по-ниски резултати.
По-възрастните хора у нас показват по-ниски познавателни умения, но ги компенсират с умението си за общуване. Формалното образование все още е по-важно от самите умения, от гледа точка на участието на пазара на труда. В България изглежда, че дипломите и възрастта са важни и това важи особено за жените. Смята се, че омъжените и тези с по-малки деца са по-неактивни на пазара на труда. Жените, които смятат, че могат да се развиват, също е по-малко вероятно да бъдат наети. Предпочитани от работодателите са жените на средна възраст пред младите.
Проучването на Световната банка отчита, че само 7% от хората в България са участвали в обучение за повишаване на уменията и квалификацията. Причините за неучастието са различни спрямо начина на заетост. Работещите казват, че нямат време, докато безработните отговарят, че не са знаели за съществуването на подобни възможности, а неактивните просто не се интересуват от тях. Това от своя страна показва, че културата за учене през целия живот все още не е наложена в България.
Изследването отчита и положителни резултати - българите искат обучение и биха се възползвали от него, ако им бъде предоставено. Ако получат ваучери, 1/3 от заетите ни сънародници отговарят, че е доста вероятно да ги използват. По същия начин биха постъпили и повече от половината безработни. Що се отнася до видовете обучение, младите искат да получат нова квалификация или специализация, а по-възрастните – да усъвършенстват уменията си.
