Москва незабелязано преследва двупосочна стратегия за финансиране на нарастващите си военни разходи. Едното направление е силно контролираният бюджет за отбрана (25% увеличение за 2025 г.), който анализаторите редовно определят като „изненадващо устойчив“. А второто, което досега е било пренебрегвано, се състои от слабо забележима извънбюджетна схема - тя изглежда равна по размер на военния бюджет. Съгласно законодателството, прието на втория ден от пълномащабната инвазия в Украйна, Кремъл принуждава руските банки да отпускат преференциални заеми на свързани с войната предприятия при условия, определени от държавата.
"Системна кредитна криза" ли идва в Русия?
От средата на 2022 г. насам тази схема за извънбюджетно финансиране спомага за безпрецедентното нарастване на общите корпоративни заеми с 415 млрд. долара. Между 210 и 250 млрд. долара от този скок се състоят от задължителни, преференциални банкови заеми, отпуснати на изпълнители на отбранителни дейности, много от тях некредитоспособни, за да помогнат за плащането на стоки и услуги, свързани с войната.
Оценката е направена в доклада "Скритият военен дълг на Русия", публикуван от Navigating Russia. Автор е Крейг Кенеди, който е работил дълги години като инвестиционен банкер в Morgan Stanley и Bank of America Merrill Lynch. Консултирал е компании и правителства по целия свят и е ръководил множество финансирания, включително най-голямата корпоративна сделка в Русия. Има докторска степен по руска и близкоизточна история от Харвард и магистърска степен по близкоизточни езици от Оксфорд. Понастоящем провежда изследвания върху енергийната икономика на Русия в Центъра „Дейвис“ в Харвард и пише история на руската петролна индустрия и нейното въздействие върху гражданското общество. Автор е и на книгата "Navigating Russia".
Още: Рублата с нов срив: Отбеляза тригодишно дъно спрямо долара
Снимка: iStock
Първоначално описаната от него схема за извънбюджетно финансиране на отбраната на Русия се оказва изгодна за Москва, тъй като ѝ позволява да поддържа официалния си бюджет за отбрана на приемливи нива. Това подвежда наблюдателите да заключат погрешно, че Русия не е изправена пред сериозни рискове за способността си да поддържа финансирането на войната в Украйна. Напоследък обаче силната зависимост на Москва от извънбюджетната схема за задължително кредитиране започна да предизвиква сериозни, неблагоприятни последици у дома. Тя не само се превърна в основен двигател на инфлацията и повишаването на лихвените проценти, но и създава предпоставки за системна кредитна криза.
Перфектно за Украйна - има лост в преговорите
В края на 2024 г. Кремъл все по-ясно осъзнава, че неговата схема за извънбюджетно финансиране отключва потенциално разрушителни системни финансови рискове - например прекомерно високи лихвени проценти, проблеми с ликвидността и резервите на банките и силно компрометиран паричен механизъм. За Москва рискът от кредитни събития - с неговия сеизмично разрушителен потенциал - ще бъде много по-непосредствено обезпокоителен, отколкото бавните рискове като намаляването на БВП. Сега Русия е изправена пред дилема - колкото по-дълго отлага прекратяването на огъня, толкова по-голям е рискът от неконтролируемо възникване на кредитни събития, например спасяване на предприятия и банки, и отслабване на преговорното влияние на Москва. Възникващата финансова дилема вероятно ще натежи на военните ѝ разчети и ще предложи неочаквани лостове за преговори на Украйна и нейните съюзници.
В доклада се описват начините, по които "добре информираните преговарящи могат да се възползват от нарастващата финансова уязвимост на Москва".
Още: Bloomberg: Оръжие или храна – изборът пред Русия предстои
Снимка: Kremlin.ru
Детайлите на руската бюджетна схема
Потокът на извънбюджетно финансиране е разрешен съгласно закон, тихомълком приет на 25 февруари 2022 г. - ден след началото на агресивната пълномащабна война, подпалена от издирвания от Трибунала в Хага диктатор Владимир Путин. Така държавата принуждава руските банки да отпускат преференциални заеми на предприятия, свързани с войната, и определя сама условията. От средата на 2022 г. насам в Русия се наблюдава аномалия, що се отнася до нарастването на корпоративния дълг - скок с цели 71%, който се оценява на 415 млрд. долара, или 19,4% от БВП.
Още: Недостигът на работна ръка в Русия расте и се мери в милиони
Текат пари към фирми, които не могат да си плащат кредитите
Това нарастване е голямо в сравнение с ключови бюджетни показатели. То значително надвишава както общите приходи от нефт и газ, така и бюджетните разходи за отбрана за същия период и е 6,5 пъти по-голямо от нарастването на правителствените заеми.
Според анализа на данните за секторното кредитиране над 70% от увеличението на корпоративните кредити е било насочено към сектори, участващи във военни дейности.
Не е задължително всички заеми за тези сектори да са били предназначени за финансиране на стоки и услуги за войната. Въз основа на анализа на Крейг Кенеди обаче се смята, че между 50% и 60% от нарасналия през войната размер на корпоративните кредити (207 до 249 млрд. долара) са отишли за финансиране на свързания с войната бизнес в рамките на правителствената схема за извънбюджетно финансиране. Това са заеми, които държавата е принудила банките да отпускат при облекчени условия на до голяма степен некредитоспособни предприятия, свързани с инвазията. При тези мащаби потокът на извънбюджетно финансиране в Русия се равнява приблизително на общите разходи, които преминават през федералния бюджет за отбрана.
Снимка: iStock
Заблуда за капацитета на Русия за финансиране на войната
Между 2010 г. и 2022 г. Кремъл използва подобна схема за извънбюджетно финансиране, макар и в по-малък мащаб, с ясната цел тайно да допълни финансирането на скъпоструващата си програма за превъоръжаване. В същото време държавата публично демонстрира, че поддържа бюджетна дисциплина. Настоящата схема постига подобна цел, като позволява на официалните бюджетни разходи да останат на устойчиви нива, създавайки заблуждаващо впечатление за устойчивостта на капацитета на Русия за финансиране на войната.
Накратко, общите военни разходи на Русия далеч надхвърлят това, което официалните бюджетни разходи предполагат. Държавата скрито финансира около половината от тези разходи извън бюджета със значителни по размер дългове, като принуждава банките да отпускат кредити при „непазарни“ (нетърговски) условия на предприятия, които предоставят стоки и услуги за войната.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Повишаване на инфлацията
За разлика от бюджета за отбрана, който се поддържа на устойчиви нива, през втората половина на 2024 г. поддържането на извънбюджетната схема за финансиране на отбраната в Русия става много по-проблематично. Тя нарасна дотолкова, че стимулира инфлацията, повишава лихвените проценти за кредитополучателите от „реалната“ икономика до над 21% и създава предпоставки за системна кредитна криза.
Още: Замразяване на депозитите: Слухове в Русия
Снимка: iStock
Централната банка на Русия с проблеми
През втората половина на 2024 г. Централната банка на Русия започна да определя държавната схема за преференциално корпоративно кредитиране като значителна заплаха за икономическата стабилност. Като основен фактор, допринасящ за паричната експанзия, тя е двигател на нарастващата инфлация в Русия. Още по-лошо е, че тъй като това кредитиране е по-скоро стратегическо, отколкото търговско по своя характер, централната банка отбелязва, че то е до голяма степен „нечувствително“ към повишаването на лихвените проценти. Тоест така отслабва основният инструмент на банката за борба с инфлацията. В резултат на това, за да намали общото равнище на заемите, Централната банка на Русия е била принудена да предприеме много по-агресивни мерки за затягане на лихвените проценти, отколкото би било необходимо.
Още: Путин каза и руската основна лихва не се вдигна въпреки растящата инфлация
Високите разходи по заемите предизвикват финансови затруднения сред иначе стабилни компании в „реалната“ икономика, което кара централната банка да изрази загриженост относно „риска от свръхзадлъжнялост на големи компании“. Сред тези рискови компании вероятно е и "Газпром". Газовият гигант взема големи заеми на вътрешните пазари при лихви от 22% или дори по-високи, за да покрие загубите от срива на основния си бизнес - износа за Европа.
Още: Ще спре ли руски газ да тече към Европа през България? 10 държави с призив към ЕС
Централната банка също така изрази загриженост за състоянието на големите банки, които работят при значително облекчени регулаторни политики след засилването на санкциите в началото на 2022 г. Според Централната банка на Русия някои банки са се възползвали от облекчената политика, за да отпускат „агресивно“ кредити, без да поддържат достатъчна „краткосрочна ликвидност“ и адекватни „капиталови буфери“.
Снимка: iStock
Освен това кредитният риск на банките вероятно е бил значително увеличен от големия размер на принуденото от държавата кредитиране на предприятия, които може да се затруднят да обслужват заемите си, особено след като разходите за отбрана бъдат намалени. Това създава перспективата за системно дестабилизиращ токсичен дълг, който да се разпространи на корпоративните кредитни пазари.
Още: Криворазбраната демокрация: По-вредна и от Путин
Като възможен знак за това колко проблемни са станали банковите кредитни портфейли, през ноември 2024 г. Централната банка на Русия обяви дългоочакван график за затягане на регулаторната политика на банките - само за да се обърне на 180 градуса през декември и неочаквано да отложи плановете си за затягане.
Още: The Economist: Украйна започва да печели икономическата война срещу Русия
Спасяването може да се окаже тежко
Схемите за извънбюджетно финансиране на отбраната в Русия вече два пъти се оказаха токсични - през 2016-2017 г. и отново през 2019-20 г. И в двата случая държавата трябваше да поеме големи суми лош дълг. Като се има предвид мащабът на днешната схема за извънбюджетно кредитиране, потенциалното спасяване може да бъде изключително тежко за Русия - да достигне до половината от целия федерален бюджет за 2024 г. Това би могло да ограничи държавните финанси за продължителен период от време, включително способността на Москва да финансира бъдещо превъоръжаване - при условие, разбира се, че Русия не получи значително облекчение на санкциите.
Снимка: iStock
С две думи - сега е очевидно, че силната зависимост на Москва от извънбюджетно банково финансиране за поддържане на войната в Украйна създава предпоставки за системна кредитна криза. Като повишава лихвените проценти, тя създава финансови затруднения сред компаниите в „реалната“ икономика. И като налага значителни суми дълг на свързани с войната компании, които вероятно ще изпаднат в неплатежоспособност с течение на времето, рискува да залее банките с вълна от токсичен дълг. Не е изненадващо, че от края на октомври Централната банка на Русия публично призовава правителството да ограничи схемата за преференциално финансиране. Само че това би подкопало способността на държавата да поддържа сегашните нива на военно финансиране без значително увеличение на официалните разходи в бюджета за отбрана.
Още: "Заплатите са по-високи": Путин с оправдание за скъпите храни в Русия (ВИДЕО)
Какво трябва да стори Москва?
На 28 октомври Владимир Путин свика среща на висши служители, включително на ръководителя на Централната банка на Русия, за да обсъдят проблемите около „структурата и динамиката“ на „корпоративния дългов портфейл“. Оттогава насам издирваният от съда в Хага диктатор публично демонстрира повишена чувствителност към нивата на разходите за отбрана и използването на преференциални заеми от страна на държавата за постигане на „стратегически задачи“. Освен това продължават да се появяват негативни новини, свързани с нарастващите нива на финансови затруднения както в корпоративния, така и в потребителския сектор.
Още: Познат американски бизнес плаща като поп милиарди данъци на Путин през 2023 г. (ОБЗОР - ВИДЕО)
За разлика от бавно нарастващия риск от инфлация, рискът от кредитни събития - например спасяването на предприятия и банки - е сеизмичен по своята същност: той има потенциала да се прояви внезапно, непредвидимо и със значителна разрушителна сила, особено ако стане заразен.
На този етап е малко вероятно Москва да се притеснява, че голям риск от кредитно събитие може да дестабилизира правителството, или дори да му попречи да поддържа повишени разходи за войната. Вероятно тя все още може да се върне към големи данъчни увеличения и увеличаване на държавните заеми, макар че явно предпочита да не го прави.
Снимка: iStock
Още: За да преговаря с Путин: Тръмп може да махне ограниченията върху далекобойните оръжия за Украйна
По-голямата загриженост на Москва е, че влошаването на кредитната среда в Русия може да доведе до събития, които да разсеят широко разпространеното погрешно схващане (погрешно насърчавано от Москва), че руските военни финанси са устойчиви и не са изправени пред значителни рискове. Практиката на Москва да манипулира възприятията за разходите за отбрана с цел политическа изгода не е нещо ново - това беше практика по съветско време като част от по-широка кампания за рефлексивен контрол.
Потенциалното "разрушително" кредитно събитие, което може да се случи, ако войната продължи още по-дълго, е достатъчно сериозен проблем, за да бъде включен в сметките на Москва за прекратяване на огъня. По-конкретно, това може да стимулира Русия по два начина:
- Да се даде приоритет на облекчаването на санкциите, ограничаващи приходите, като условие за прекратяване на огъня - това би осигурило така необходимите допълнителни ресурси за преструктуриране на мащабни, токсични корпоративни военни дългове, като същевременно се финансира и превъоръжаването;
- Да предпочете по-скоро прекратяване на огъня, отколкото по-късно, за да намали риска от кредитно събитие, което да отслаби влиянието ѝ в преговорите. Ако обаче Москва смята, че значително по-голямо облекчение на санкциите може да бъде постигнато чрез удължаване на военните действия, тя може да е готова да поеме риска да го направи.
Две мерки, които преговарящите за мир трябва да вземат срещу Русия
В края на 2024 г. Кремъл осъзнава системните кредитни рискове, които се пораждат от извънбюджетната схема за финансиране на отбраната. Това създаде дилема, която вероятно ще се отрази на военните разчети на Москва - колкото по-дълго разчита на тази схема, толкова по-голям е рискът да настъпи разрушително кредитно събитие, което да подкопае имиджа ѝ на финансова устойчивост и да отслаби влиянието ѝ в преговори за примирие. Възникващата финансова дилема на Москва предлага неочаквани лостове за преговори на Украйна и нейните съюзници. Съществуват две ключови мерки, които преговарящите могат да предприемат, за да се възползват от нарастващата финансова уязвимост на Москва, пише в анализа на Крейг Кенеди.
Още: Американски санкции в действие: "Лукойл" смени главния изпълнителен директор
- Тихо да изразяват увереност, че западните ресурси могат да надделеят над руските във война на изтощение, като подкрепят това послание с подновен пакет от финансиране и оръжия, както и със засилено прилагане на санкциите. Трябва да се продължи засилването на енергийните санкции от 10 януари 2025 г. Москва напълно осъзнава, че просто не може да надделее над решителното разгръщане на западните ресурси. Ето защо тя полага толкова много усилия, за да убеди западното мнение в обратното - с надеждата да предизвика отчаяние и умора, които да доведат до ненужни отстъпки. Една нова проява на западна решителност ще отслаби увереността на Русия в способността ѝ да си осигури предимство в преговорите чрез блъф и измама. Перспективата, че ще трябва да се съревновава с превъзхождащите западни ресурси в продължителен конфликт, само ще задълбочи опасенията на Москва относно новопоявилата се уязвимост на финансирането. Това ще я принуди тихо да преразгледа изчисленията си за конфронтация, както сме виждали да прави много пъти преди.
Още: Зеленски: Путин трябва да го заболи от войната, която разпали (ОБЗОР - ВИДЕО)
Снимка: iStock
- Да заявят твърдо и категорично, че облекчаването на санкциите е изцяло изключено от всякакви преговори за прекратяване на огъня и ще бъде разглеждано само като част от цялостно мирно споразумение, включително репарации, което е договорено и одобрено от Украйна. Пред лицето на подновената решимост на Запада едно от нещата, които биха могли да накарат Москва да удължи сраженията, е, ако смята, че може да получи допълнително облекчение на санкциите. Категоричното премахване на облекчаването на наказателните мерки от всякакви преговори за прекратяване на огъня и убеждаването на Русия, че това не подлежи на преговори, ще отслаби стимула на Путин да продължи сраженията. Това също така е равносилно на това да се отговори на блъфа на Москва, че финансите ѝ остават стабилни, а санкциите са неефективни. Освен това запазването на санкциите - при стриктно прилагане - ще ограничи способността на Русия да се превъоръжава след прекратяване на огъня, като същевременно ще остави на Украйна и нейните съюзници силен лост за преговори при евентуално цялостно уреждане на войната.
Още: Борис Джонсън към Путин: Ш.бан идиот, няма я вече империята ти! (ВИДЕО)
Оттук нататък предизвикателствата пред финансирането на Москва само ще се увеличават, особено ако страните от коалицията западни съюзници прилагат по-пълноценно мощните инструменти за енергийни санкции, с които разполагат. Чрез постоянна решителност и ясно разбиране на уязвимостта на Руската федерация Украйна и нейните съюзници могат да реализират пълния потенциал на своето влияние в преговорите, да избегнат ненужни отстъпки и да намалят дългосрочните рискове, породени от руския реваншизъм.
Още: ЕС се опасява, че Тръмп ще отмени решения на Байдън срещу Русия
Източник: Navigating Russia
