Постъпленията в бюджета от данък лихва са над 14 пъти по-малко за последните 8-9 години. Справка на „Монитор“ в данните на Министерство на финансите показа, че през 2020 г. те намаляват значително спрямо събраното през 2013 г., когато за пръв път бе въведен налогът.
Именно през 2013 г. бе въведен данък от 10% върху лиxвитe пo дeпoзити на физически лица. Тогава c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ) бе въведен данък върху срочните депозити, като приходите от него към края на годината се равняват на 82,5 млн. лв. при очаквани над 100 млн. лв. постъпления годишно.
Впоследствие размерът му бива намален на 8%, като се приема с всяка година той да спада по 2%, за да може за 5 години налогът да стане 0 на сто. В края на 2014 г. обаче се приемат нови законови изменения, с които ставката се запазва на ниво от 8%, които продължават да се начисляват и днес, вече и върху доходите от безсрочни влогове и сметки. Статистиките на финансовото министерство обаче показват, че постъпленията от този данък далеч не са толкова високи. През 2014 г. те са 65,7 млн. лв., през 2015 г. са 52 млн. лв., а на следващата година падат драстично на едва 35,1 млн. лв. Бюлетинът за изпълнението на бюджета показа още, че през 2017 г. тези приходи са едва 21,2 млн. лв. Това означава, че само в рамките на 4 години постъпленията са с четири пъти по-малко спрямо първоначалните и с над една пета по-малко спрямо очакваните. През 2018 г. сумата вече пада на 10,9 мн. лв., а през предкризисната 2019 г. тя е едва 6,4 млн. лв. Миналата година пък са събрани само 5,8 млн. лв. Към края на май 2021 г. сумата е 2,6 млн. лв.
Всъщност факторите за намалелите постъпления са няколко. На първо място това е промяната в налога, който от 10% става 8%. Логично това повлиява и върху събираните суми. От друга страна, през последните години лихвите по депозитите намаляха значително и много от банките на практика не плащат лихви по тях. По този начин няма и върху какво да се начислява съответният данък. Именно заради това редица кредитни консултанти у нас предлагат данъкът да отпадне, защото неговото съществуване се обезсмисля. На въпрос дали предвиждат такава промяна от финансовото министерство коментираха пред „Монитор“, че в рамките на настоящото служебно правителство не се предвиждат такива маневри и въпросът следва да бъде поставен през следващия одобрен от парламента и назначен кабинет.
Част от длъжниците, които са повлияни в значителна степен или за продължителен срок от пандемичните ограничения и икономическия спад, ще бъдат затруднени редовно да обслужват вземанията си и това ще доведе до ръст на необслужваните кредити. Това се казва в прогноза на БНБ, публикувана в тримесечното издание „Банките в България“. В края на първото тримесечие на 2021 г. обемът на необслужваните кредити в банковата система се запази относително непроменен на тримесечна база, посочват още от централната банка.
За периода януари–март се наблюдава нарастване на брутния размер както на подадените, така и на одобрените вземания под мораториум. Като движещи фактори за тази тенденция могат да се изтъкнат, от една страна, епидемичната обстановка и ограничителните мерки, а от друга – удължаването на срока за подаване на искания до края на март 2021 г. и за отсрочването – максимално до края на 2021 г., но не повече от общо 9 месеца, пише в анализа.
Според условията на мораториума обхванатите кредити няма да бъдат обект на стандартните правила за прекласифициране като необслужвани или преструктурирани и могат да останат в категорията „обслужвани кредити със значително увеличение на кредитния риск“.
