Приемането на България в еврозоната по-късно през 2025 г. остава реалистична цел, ако няма рязка промяна във водените политики или не се появи нов външен шок, който да възпрепятства процеса на намаляване на инфлацията. Това е записано в обобщения доклад по член четвърти на Международния валутен фонд (МВФ), който проведе своя мисия у нас през март. Докладът от тази мисия се изпраща, съгласува и приема от изпълнителния съвет на Фонда.
От МВФ приветстват ангажимента на властите да положат усилия за своевременно присъединяване към еврозоната.
Фондът коригира очакваната инфлация у нас за текущата година. В доклада си за перспективите пред световната икономика от април МВФ посочи, че очаква инфлация от 3,4% през 2024 г. Сега в обобщения доклад е записано, че инфлацията се очаква да бъде 3,2% или с 0,2 пр.п. под предишната оценка.
ОЩЕ: МВФ понижи сериозно прогнозата за българската икономика
Изпълнителният съвет на Фонда изразява задоволство от устойчивостта на българската икономика на последователни шокове през последните 4 години. Въпреки че се очаква икономическият растеж на страната да се засили и дефлацията да продължи, значителна несигурност и негативни рискове замъгляват перспективата.
Очакванията са растежът на българската икономика да се възстанови тази година благодарение на възстановяването на търсенето от ключови търговски партньори, което ще стимулира износа и частните инвестиции, докато публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от фондовете на ЕС.
Снимка: iStock
МВФ запазва без промяна прогнозите си за растежа на икономиката ни през текущата и следващата година съответно на ниво 2,7% и 2,9%.
Въпреки устойчивия ръст на заплатите и пенсиите и инфлационния натиск от експанзионистичния бюджет за 2024 г., се предвижда инфлацията да продължи да се забавя поради прогнозирания продължаващ спад на глобалните цени на храните и енергията. Въпреки това тя остава по-висока, отколкото в много европейски страни, се посочва още в анализа на базираната във Вашингтон международна финансова институция.
На този фон изпълнителният съвет на Фонда подчертава значението на прилагането на реформи за стимулиране на потенциалния икономически растеж на страната, подобряване на конвергенцията на доходите (стъпките към приближаване заплащането у нас с това в другите страни от ЕС и еврозоната – бел. ред.) и повишаване на устойчивостта.
ОЩЕ: Икономист: Конвергентният доклад ще каже, че не сме готови за приемане на еврото
В своя доклад МВФ посочва още, че конвергенцията към средния доход в ЕС изостава, инвестициите са ниски, усещането за корупция е голямо, неравенството е високо, бедността е широко разпространена, населението намалява и моделът на растеж още разчита до голяма степен на енергията от изкопаеми горива.
Снимка: iStock
Отчитайки предстоящите предизвикателства, от МВФ посочват, че фискалната политика е изправена пред трудни компромиси. В краткосрочен план неутралната фискална позиция ще постигне подходящия баланс между подкрепата за продължаващата дезинфлация и запазването на очакваното възстановяване на растежа, смятат от организацията.
В средносрочен план се препоръчва поддържане на разумна фискална политика предвид несигурната среда, вътрешния натиск и фискалните рискове. Отбелязвайки големите нужди от инвестиции и социални разходи, екпертите от МВФ насърчават властите да приложат широк пакет от фискални реформи.
ОЩЕ: Politico: Неоснователни са страховете, че смяната на лева с евро ще застраши икономиката
Този пакет трябва да включва мерки за трайно увеличаване на данъчните приходи и за по-справедлива данъчна система, повишаване на ефективността на разходите чрез укрепване на управлението на публичните финанси и инвестициите, намаляване на неформалността, реформиране на пенсионната система и подобряване на производителността на държавните предприятия, за да се предотврати натрупването на условни задължения.
Изпълнителният съвет отбелязва също, че системните рискове, пред които е изправена банковата система, остават умерени, но призовава за бдителност. С оглед на бързото нарастване на кредитирането за недвижими имоти, се приветстват неотдавнашните действия на властите за увеличаване на антицикличния капиталов буфер и се препоръчва укрепване на макропруденциалната рамка с мерки, касещи кредитоспособността на кредитоискателите.
