Защо мораториумът върху цената на тока всъщност съсипва системата? Широко обяснение направи председателят на Надзорния съвет на ЧЕЗ Асен Христов. Изводът му е, че с мораториума всъщност се удвояват загубите на електроразпределителните дружества (ЕРП) и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), а проблемът за това ключово звено на системата е в липсата на достатъчно ликвидност – т.е. необходимо количество пари към даден момент, за да работят ЕРП-тата нормално. Или с пример – ако ви бъде обещано да имате двойна заплата след 3 месеца, но през това време получавате 10% от досегашната си, ще издържите ли?
Обяснението на Христов пред bTV: Какво представлява електроенергийната система в България? Производители, потребители, а по средата на системата са доставчиците. По веригата губим 7,5% от купения ток, в момента го купуваме за 500-600 лв. на мегаватчас, а ни го плащат 130 лв. Такъв е законът. Веднъж годишно КЕВР, обикновено на 1 юли, вдига леко цените и ние компенсираме загубите от миналата година.
Какво става при много голям скок на цената – веднъж на 6 месеца КЕВР може да променя. Но към Нова година загубите на ЕРП-тата и ЕСО ще са 250 млн. лв, 70 млн. лв. ще е само за ЧЕЗ. Чакахме, защото КЕВР се готвеше от 1 януари да направи цени, които поне да спрат загубите, каза Христов.
Ако питате мен, увеличението на цената трябва да е 25%, но регулаторът казва съвсем правилно, че с 11% поскъпване ще се справим, обясни Христов. Сега идва мораториумът и казва, че ще трупаме още загуби, каза той. 250 млн. лева са покрити от всичките ни резерви, включително ЕСО. Откъде да дойдат пари за покриване на нови загуби, попита Христов. И обясни, че сега ЕРП-тата ще почнат да бавят плащания – например при авария, ще се бави плащане за поправка.
Друг проблем по думите на Христов – заради липсата на ликвидност, почват да се търсят плащания по-рано и съответно това товари крайният потребител т.е. бизнесът, да плаща по-бързо, което го изцежда.
Същевременно Христов отрече, че може да спре подаването на ток. Ако искаме да няма по-скъп ток, трябва в рамките на 7 дни да ни обяснят как ще се компенсират 250 млн. лв. загуби, каза Христов. Той е убеден, че с мораториума загубите за ЕРП-тата и ЕСО ще са 500 млн. лв.
Може след мораториума да трябва увеличение на цената на тока с 30% - ако оцелеем, каза Христов. Големият проблем е ликвидността, настоя той. И видя решение – ако не през цената на тока, през Фонд „Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС). Това не е непозволена държавна помощ по правилата на ЕС, смята председателят на Надзорния съвет на ЧЕЗ. Той увери, че поне 4 начина може да предложат ЕРП-тата – но проблемът е във времето, според него, и това не се разбира от новите управляващи.
Ако през следващата седмица не седнем и не намерим механизъм, януари ще е късно. Все едно на болен от КОВИД да му кажете, че след 3 месеца ще му доведете най-добрия лекар с най-доброто лекарство – какво ще стане дотогава, заяви Христов.
Още: Мораториумът върху цените на тока и водата е променен, пак ли е противоконституционен?